Контрол и борба с болестта по кората на бука

Болестта по кората на бука е внесена в Северна Америка от Европа около 1890 година. Днес тя представлява сериозен проблем в цялата североизточна част на Съединените щати, значителна част от Средния Запад, както и в някои южни региони на страната. Буковите дървета са изправени пред реална заплаха от загиване поради тази болест, но правилно приложени химични и културни методи за контрол могат да помогнат за опазването им.

Как да разпознаем болестта

За развитието на болестта по кората на бука са необходими два фактора едновременно – щитоносна въшка (буков кокцид) и гъбата Nectria. Гъбата може да проникне в кората само след като дървото вече е нападнато от насекомото. Щитоносната въшка се разпознава лесно по белезникавия, вълнест восъчен слой, който покрива кората.

Гъбата Nectria унищожава дървесните тъкани по ствола, което прави ствола и клоните значително по-податливи на счупване при ветровити бури. Първите симптоми включват червено-кафяви петна по кората и характерни вдлъбнатини. Дърветата обикновено загиват в рамките на няколко години след масово нападение от щитоносната въшка.

Ограничаване на разпространението

Болестта е трудно за контролиране, тъй като както насекомото, така и гъбата се разнасят от вятъра, а освен това се пренасят до дърветата от птици и други диви животни. Хората също играят важна роля – транспортирането на дървен материал на големи разстояния трябва да се избягва, особено през периода от юли до ноември, когато рискът от пренос е най-висок.

Превенцията чрез ограничаване на разпространението на щитоносната въшка и гъбата Nectria е идеалният начин за управление на проблема. Редовната проверка на буковите дървета за признаци на нападение позволява навременна реакция, преди болестта да е нанесла необратими поражения.

Засаждане на устойчиви фиданки

Използването на устойчиви сортове и фиданки бук, резистентни към щитоносната въшка и гъбата Nectria, също помага за намаляване на случаите на заболяване. Държавни институции, като Департамента по природни ресурси на Мичиган, си сътрудничат с федерални органи, включително Лесоинженерната служба на Министерството на земеделието на САЩ, за разработване на устойчиви семена и фиданки.

Разпространението на щитоносната въшка към нови райони обикновено става със скорост приблизително 10 километра годишно, което подчертава важността от превантивните мерки в засегнатите и съседните зони.

Химичен контрол

Ранното откриване на щитоносната въшка е решаващо за успешния контрол на болестта. Градинското масло и инсектицидният сапун са два ефективни продукта за справяне с нападението. Те трябва да се прилагат, когато са налични незрелите форми на насекомото – т.нар. „пълзящи ларви“, обикновено между юни и ноември.

Важно е да се знае, че ефективността на маслото или сапуна намалява значително, ако те бъдат приложени при температури над 32°C (90°F). Освен това според консултантската служба на Университета на Тенеси инсектицидът убива само наличните в момента насекоми и не представлява защита срещу бъдещи нападения. Затова обработките трябва да се повтарят при установяване на ново нападение.