Наровото дърво (Punica granatum) е малко широколистно дърво, родом от Иран, което днес се отглежда широко в умерените и субтропичните региони по целия свят. То достига височина до около 9 метра, а известните сортове надхвърлят 500. Нарът се култивира преди всичко заради вкусните и здравословни плодове, но е ценен и като декоративно растение благодарение на яркочервените си цветове и елегантната, леко увиснала форма на короната.
Наровото дърво има тясно централно стъбло и силна склонност към разклоняване, поради което често прилича повече на храст, отколкото на класическо изправено дърво. Листата са кожести, с дължина до 10 см, а клоните растат в характерна низходяща дъга от стъблото. Цветовете са червени, тръбовидни, с диаметър до 2,5 см и дължина до 5 см. Имат между пет и осем венчелистчета и се появяват поединично или на малки групи в края на клоните.
Плодът на нара — ботанически погледнато, истинска ягода — е кълбест, с диаметър до 15 см. Отличава се с изразена кутообразна форма, а кожестата му кора узрява до наситено червено. Вътре се крият до шестстотин семена, всяко обвито в прозрачна сочна торбичка, която при узряване придобива рубиненочервен цвят. Семената са разделени на групички от жълтеникави мембрани.
Нарът се култивира от хилядолетия в Иран и Близкия Изток, простирайки се чак до Афганистан и Северна Индия, както и в целия средиземноморски басейн. Днес той се отглежда широко и в Латинска Америка, а през XVIII век испанските заселници го пренасят в Калифорния.
Нарът заема специално място в древните митове и легенди. Според древноперсийската традиция Дървото на познанието в Едемската градина е било именно нарово, а не ябълково дърво. В гръцката митология Персефона, кралицата на подземното царство, била принудена да прекарва половината година в Хадес, след като вкусила шест нарени зърна.
Засадете нара на слънчево място. Той вирее най-добре в добре дренирана почва — както алкална, така и кисела — и понася дори умерено засолени почви и каменисти терени. Дърветата са изключително устойчиви на суша, но за изобилна реколта се нуждаят от редовно и обилно поливане. Нарът е устойчив на повечето вредители, макар че може да бъде нападан от белокрилки и брашнести червеци. В Калифорния нарените плантации страдат от всеядната листовъртка (Platynota stultana).
За да стимулирате растежа, на всеки три години, по време на зимния покой, подрежете част от клоните чак до стъблото. Цветовете и плодовете се формират върху младите клонки, затова подмладяващата резитба е от ключово значение. Редовно премахвайте издънките, които поникват в основата на стъблото, иначе дървото бързо ще се превърне в храст. Размножава се най-лесно чрез резници от едногодишен прираст: вземете резници с дължина 30–50 см и ги засадете така, че горната им третина да остане над повърхността на почвата. Семената покълват сравнително лесно, но разсадът не винаги запазва качествата на майчиното растение.
Нарът може да се отглежда в субтропичните и умерените зони, но се поврежда при температури под –11 °C. Особено опасни са късните пролетни слани, настъпили след като дървото вече е поникнало — те сериозно спират развитието му. Най-добри резултати дава в райони с продължително лято и хладна зима. Във влажен и горещ климат, като този на континентална Флорида, наровото дърво не вирее добре и дава слаби реколти. За територията на САЩ специалистите от Floridata го препоръчват за зоните 8–11 по класификацията на USDA. Днес нарът расте диво в някои части на южните и югозападните щати.
Благодарение на компактните си размери и грациозните извити клони, наровото дърво е отличен акцент за градини в средиземноморски стил. Може да се оформи и като жив плет, а успешно се развива дори в просторни контейнери на тераса или балкон.
Плодовете се консумират пресни или от тях се изцежда сок — те са изключително богати на антиоксиданти. Сокът служи за производството на известния сироп гренадин, а семената и пулпата се използват като регулатор на киселинността в индийската кухня и за приготвянето на сосове в персийската кухня. Проучване на Калифорнийския университет от 2008 г. установи, че нареният сок и екстрактите потискат активността на гени, свързани с рака на простатата.
Как да пресадите скумпия: пълно ръководство стъпка по стъпка
Кипарисът на Лейланд (Cupressocyparis leylandii): отглеждане, грижа и приложение
Дъб Bur Oak (Quercus macrocarpa): характеристики, разпространение и особености
Сенчести дървета за малки дворове: подходящи видове и съвети
Плачещият европейски бук: сортове, форми и съвети за отглеждане
Информация за резитба на бреза
Как да подстригате зрял нар – дърво или храст