Цъфтящите храсти създават прекрасен фон за нискорастящите многолетни и едногодишни растения в домашната градина, добавяйки красота, цвят и текстура към всяко пространство. Храстите с жълти цветове освен това служат като естествена завеса за интимност, прикриват непривлекателните елементи в двора и оживяват тъмните кътчета в ландшафта. Листната им маса привлича погледа и запазва декоративността си през цялата есен.
Африканската храстова маргаритка, известна още като маргаритков храст или парижка маргаритка, е устойчива в USDA климатични зони 8–11. В зоните 10 и 11 този жълт цъфтящ храст е вечнозелен, а в северните, прохладни зони надземната част му загива при температури около −7°C, но растението възобновява своя растеж всяка пролет.
Тревистото многогодишно растение достига височина около 90 см и ширина около 120 см. Лъскавите, тъмнозелени листа са дълги около 5 см и образуват богат фон за жълтите цветове с диаметър приблизително 5 см. Африканската храстова маргаритка предпочита леко алкална почва и цъфти най-обилно на пълно слънце. Устойчива е на засушаване, но при продължителна суша образува значително по-малко цветове.
Барбарисът на Юлиана, известен още като зимен барбарис, е бавно растящ вечнозелен храст, подходящ за USDA зони 6–8. Той може да достигне височина от 120 до 180 см и ширина от 180 до 240 см. Мъничките жълти цветчета се открояват на фона на тъмнозелените листа с дължина 5–7 см, които през есента придобиват виненочервен оттенък. През есенните месеци храстът се украсява и със синьо-черни плодове с размер около 2 см.
Според Държавния университет на Северна Каролина барбарисът на Юлиана понася широк спектър от почвени условия, включително и периоди на засушаване. Развива се еднакво добре както на пълно слънце, така и на частична сянка.
Потентилата, наричана още храстовиден петопръстник, е един от най-издръжливите жълти цъфтящи храсти – подходящ дори за USDA зона 2. Жълтите ѝ цветове наподобяват по форма лютиче и варират по размер в зависимост от конкретния сорт. Храстът обикновено достига височина от 60 до 120 см и ширина от 60 до 150 см.
Листата, дълги между 2 и 2,5 см, могат да бъдат в различни нюанси – от тъмнозелен до сребристо-сив, в зависимост от сорта. Потентилата успешно расте както в песъчливо-глинести, така и в тежки глинести почви. Този устойчив на суша храст предпочита пълно слънце или лека полусянка. За да остане в добра форма, специалистите от Университета на Северна Дакота препоръчват радикално подрязване на всеки 5–6 години.
Форзицията е устойчива в USDA зони 4–8 и може да достигне внушителни размери – височина около 240 см и ширина до 300 см. Понякога храстът се подрязва и оформя така, че да прилича на малко дърво. Той се характеризира с бърз растеж и грациозно извити клони, които се покриват с яркожълти цветове още преди появата на листата в началото на пролетта.
Цъфтежът обикновено започва в края на март или началото на април и трае само няколко седмици, но е сред първите ярки акценти след зимата. Форзицията предпочита пълно слънце, но понася и лека полусянка. Специалистите от Държавния университет на Айова обаче предупреждават, че при твърде много сянка храстът става разхлабен и образува значително по-малко цветове. Растението се адаптира към широк диапазон от почвени условия и без проблем понася дори интензивно подрязване и засушаване.