Храсти с ефектна есенна окраска

Лесно е да създадете градина, изпълнена с растения, които разцъфтяват красиво напролет. Опитният градинар обаче знае, че трябва да включи и храсти със зашеметяваща есенна листна украса или яркоплодни видове. За най-наситено оцветяване на листата тези храсти се нуждаят от поне шест часа пряко слънчево облъчване по време на хладните есенни дни. Независимо кой вид ще изберете, осигурете му подходящ тип почва и правилна експозиция към светлината, за да расте здравословно и да живее дълги години.

Жълта есенна листна маса

Според подробния списък на д-р Майкъл Дир в книгата му „Dirr's Hardy Trees and Shrubs“, немалко храсти придобиват изключително жълти тонове през есента. Сред тях са летният сладник (Clethra alnifolia), каликантът (Calycanthus floridus), кожестото дърво (Dirca palustris), американският и пролетният вештичи орех (Hamamelis virginiana и Hamamelis vernalis), японската керия (Kerria japonica), розовата азалея (Rhododendron periclymenoides), японската спирея (Spiraea japonica), многотичинковият тамариск (Tamarix ramosissima) и сребристият зенобия (Zenobia pulverulenta).

Смесени жълто-оранжево-червени листа

Множество храсти образуват пъстра есенна листна украса или постепенно преминават през всички оттенъци на жълтото, оранжевото и червеното в хода на сезона. Някои от тях започват дори с бордо или лилави листа. Примери за многоцветни храсти са смрадликата (Cotinus coggygria), енкиантусите (Enkianthus spp.), фотергилите (Fothergilla spp.), междинният и японският вештичи орех (Hamamelis x intermedia и Hamamelis japonica), вирджинската итея (Itea virginica), ориенталската фотиния (Photinia villosa), царската азалея (Rhododendron schlippenbachii) и много други азалееви хибриди, розите (Rosa spp.), калината на Саржент (Viburnum sargentii) и американската троделна калина (Viburnum trilobum). Точното оцветяване варира всяка година в зависимост от метеорологичните условия. Смрадлиците (Rhus chinensis и Rhus typhina) често показват комбинация от цветове, която завършва в наситено червено.

Червена есенна листна маса

Гамата от червено в есенните листа обхваща храсти с листа във всевъзможни нюанси – от оранжево-червено до алено и тъмночервено, бордо или винено. Най-чистите червени тонове се развиват при барбарисите (Berberis spp.), горовците, наричани още „горящи храсти“ (Euonymus spp.), дреновите храсти (Cornus spp.), котонеастерите (Cotoneaster spp.) и ранния люляк (Syringa oblata), според Дир. Променливо оранжево-червено, което може да достигне бордо и винени оттенъци, имат дисантусът (Disanthus cercidifolis), дъболистната хортензия (Hydrangea quercifolia) и пролетната спирея (Spiraea prunifolia). Голямо разнообразие в крайния червен тон се наблюдава при много видове калини (Viburnum acerifolium, Viburnum x burkwoodii, Viburnum plicatum, Viburnum opulus и Viburnum dilatatum). Надеждно оранжево-червена до червена есенна украса предлагат пламенолистният смрадлик (Rhus copallina), китайският смрадлик (Rhus chinensis) и гладкият смрадлик (Rhus glabra), както и розовата азалея на Вазей (Rhododendron vaseyi).

Цветни плодове

Не подценявайте и храстите, които демонстрират ярко оцветени плодове през есента. Оранжеви плодове дават пиракантите (Pyracantha spp.), червени – много от падубите (Ilex spp.) и котонеастерите, лавандулово лилави горушки – каликарпите (Callicarpa spp.), а бели плодове – няколко вида храсти от рода дрян. Калините като цяло са известни с обилното си плододаване през есента, съчетано с красивата есенна листна маса. В зависимост от вида техните плодове варират от червено до лилаво и черно.