Калината лавролистна (Viburnum tinus) е широколистен вечнозелен храст, който в зряла възраст придобива изправено-овална форма и достига приблизително 3 до 4,5 метра височина и 2,5 до 3,5 метра ширина. Видът се развива най-добре в зоните 7b до 10 по класификацията на Министерството на земеделието на САЩ (USDA), като предпочита места, където температурите никога не падат под –12 °C.
Известният дендролог Майкъл Дир от Университета на Джорджия отбелязва, че дори в зими с температури между –18 и –9 °C някои храсти могат да получат неравномерно или тежко изсъхване на клоните. Ако есенните слани настъпят твърде рано, най-младите клони и листа обикновено не успяват да устоят на студа и загиват първи.
По принцип калината лавролистна е устойчива на вредители, но може да бъде силно обезлистена от гладни елени и от вибурнумовия листояд (Pyrhalta viburni), особено в североизточните райони. Освен това щитоносни въшки могат да се появят, когато храстът е отслабен от продължителна засуха, бедни на хранителни вещества почви или недостатъчно слънчева светлина.
Според Дир калината лавролистна обикновено не страда от сериозни болести. В редки случаи обаче растението може да бъде засегнато от внезапна смърт на дъба (Phytophthora ramorum), бактериален рак по короната, антракноза, рак по кората, причиняван от гъбата Botryosphaeria, както и от вертицилиозно увяхване. По-леки неприятности по листата представляват мана и брашнеста мана (бяла роса).
За да намалите рисковете, засадете храста на място с добре дренирана почва и достатъчно слънце или лека полусянка. Поливайте редовно през сухи периоди, мулчирайте основата, за да запазите влагата, и избягвайте прекомерното торене, което стимулира растежа на крехки млади издънки, особено уязвими към ранните есенни слани.