Сенколюбиви храсти за USDA зона 7

Климатичната зона 7 по класификацията на Министерството на земеделието на САЩ (USDA) обхваща регионите, в които средногодишните минимални зимни температури се спускат между -17.8°C и -12.2°C (от 0 до 10°F). Зимите там често са меки, макар и прохладни, а силните застудявания настъпват само от време на време. Тези условия дават възможност на широк спектър от широколистни и вечнозелени храсти да се развиват успешно. Освен това градинарите разполагат с доста богат избор от храсти, които растат добре и на сянка – под короните на дърветата или по северните страни на сградите.

Основни условия за отглеждане

Храстите, които понасят сенчести градински обстановки, обикновено произхождат естествено от горски местообитания. Горските почви най-често съдържат изобилие от органично вещество от паднали листа и клонки и обикновено са с неутрална до слабокисела реакция (pH). Когато избирате сенколюбиви храсти за USDA зона 7, обърнете внимание на техните водни потребности. Растенията, развиващи се под дървета, трябва да се конкурират с многобройни дървесни корени за ограничените вода и хранителни вещества. Повечето сенколюбиви храсти предпочитат равномерно влажна и добре дренирана почва. Видовете, които се справят добре на суха сянка, са значително по-малко.

Степен на засенчване

Интензивността и продължителността на сянката също определят колко добре ще расте даден храст в градина в зона 7. Под високи дървета се образува така наречената петниста (филтрирана) сянка – преобладава ярка, разсеяна светлина, редувана с кратки и променливи попадения на пряка слънчева светлина. Пълна сянка има на северната страна на сградите или под вечнозелени дървета с ниска и плътна корона, каквито са южната магнолия, дъбът и кедърът. Ако сенколюбивият храст получава от два до четири часа пряка слънчева светлина рано сутрин или рано вечер, той обикновено остава по-здрав и цъфи по-обилно.

Цъфтящи храсти за сянка

Най-надеждните видове храсти, които растат добре на сянка в целия обхват на USDA зона 7, са камелиите, анисовите дървета (Illicium), чайните маслини (Osmanthus), калините (Viburnum) и азалиите. Вечнозелената японска камелия (Camellia japonica) и нейните хибриди цъфтят от зимата до началото на пролетта и изглеждат прекрасно под високи борове или широколистни дървета, които през зимата са голи. Анисовите дървета (Illicium spp.) също са вечнозелени и през пролетта носят ароматни цветове с нежен коралов оттенък. Цветчетата на чайната маслина (Osmanthus spp.) са дребни, но излъчват далече носещ се и опияняващ аромат. Различни местни видове азалии (Rhododendron spp.) се развиват добре на сянка и цъфтят от пролетта до късното лято в зависимост от вида. Добри резултати при различна степен на засенчване показват също пъстрият конски кестен (Aesculus sylvatica) и дребноцветният конски кестен (Aesculus parviflora).

Декоративнолистни храсти за сянка

Ако цветът на цветовете не е приоритет за сенчестата част на градината, но е необходима почвена покривка и структурна наситеност, декоративнолистните храсти могат да се окажат най-подходящият избор. Японската аукуба (Aucuba japonica) се отличава с лъскави листа, често нашарени с бели или жълти точки. Сливовите тисове (Cephalotaxus spp.) наподобяват външния вид на иглолистните вечнозелени растения с тъмнозелената си периста листна маса. На сенчести места успешно растат и едновременно понасят зимните условия в USDA зона 7 следните видове: шамфъстък (Elaeagnus spp.), смил (Euonymus spp.), японска еврия (Eurya japonica), магония (Mahonia spp.), левкотое (Leucothoe/Agarista spp.), линдера (Lindera spp.), небесен бамбук (Nandina domestica), иглена палма (Rhapidophyllum hystrix), мишопрак (Ruscus aculeatus), саркокока (Sarcococca spp.) и александрийско лаврово дърво (Danae racemosa).