Вечнозелените растения са сред най-предпочитания избор за градини и дворове по една очевидна причина: те запазват цвета си през студените месеци и придават жизненост на пейзажа дори през зимата. Ако тази година възнамерявате да добавите вечнозелени храсти или други подобни растения към вашия имот, разполагате с богато разнообразие от опции. Преди да започнете засаждането, задължително се консултирайте с карта на климатичните зони на устойчивост – тя ще ви помогне да определите кои видове са най-подходящи за конкретния климат във вашия район.
Туята е средно до бързорастящ вечнозелен храст, който достига максимална височина от около 6 метра. Сортът „Смарагд“ се отличава с мека листна маса в наситен, почти блестящ зелен цвят и формира почти идеална пирамидална корона без нужда от подрязване. Не понася суша добре, но процъфтява в климатични зони 3–7, където често се използва за живи плетове. За оптимален резултат засадете растенията на 60–90 см едно от друго, в добре дренирана почва и на пълно или частично слънце.
Някои форми на планинския бор могат да достигнат размерите на дърво, надхвърляйки 9–12 метра, но повечето са гъсто облистени, бавнорастящи храсти с компактна форма, които рядко превишават 3–4,5 метра във височина и приблизително толкова в ширина. Въпреки че произхожда от планините на Южна Европа, този вид успешно вирее в зони 3–7 в САЩ. Предпочита пълно слънце или лека полусянка и добре дренирана почва. Толерира различни типове почви, но не е устойчив на продължителна суша.
Олеандърът расте бързо и може да достигне до 6 метра височина, но обикновено се оформя чрез подрязване като закръглен храст с около 3 метра височина и ширина. Този вечнозелен вид е подходящ за зони 8–10, което го прави чудесен избор за по-южните и топли райони. С дългите си тесни листа олеандърът цъфти през лятото с едри, впечатляващи цветове. Различните култивари предлагат богатата палитра – от червено, розово и коралово до бяло и светложълто. Видът е много адаптивен, расте най-добре в топъл и влажен климат и издържа както на излишък, така и на недостиг на вода. Важно: олеандърът е силно отровен, затова не го засаждайте на места, които децата често посещават.
Бръшлянът е бързорастяща увивна лиана, която понася широк диапазон от почви и се развива добре на пълна или частична сянка. Издржлив в зони 5–9; някои негови разновидности са листопадни, но повечето остават вечнозелени. Представлява идеално почвопокривно растение под сенчести дървета и може да се изкачи до 12 метра по стени, огради, перголи и арки. Малките му синьо-черни плодове не са годни за консумация от хора, но привличат птици в градината ви.
Бързорастящи вечнозелени дървета и високи храсти за жив плет и екран
Вечнозелени растения за зона 6: кои видове ще виреят най-добре
Малки вечнозелени растения за красиво озеленяване
Нетоксични вечнозелени храсти: безопасни видове за вашата градина
Вечнозелени храсти тис: видове, особености и употреба в озеленяването
Вечнозелени храсти, които виреят добре на сянка
Какво представляват храстите: основни характеристики и роля в градината