Местни трайни насаждения за Уисконсин: устойчиви растения за екстремния климат

Югоизточната част на Уисконсин преживява зимни температури, спускащи се понякога до минус 20°F (приблизително минус 29°C), като централните и северните окръзи са още по-студени. Именно затова разумният избор за озеленяването на вашия двор са местни трайни насаждения – те вече са доказали способността си да оцеляват при толкова сурови метеорологични условия.

„Джек в амвона“ (Arisaema triphyllum)

„Джек в амвона“ расте в целия Уисконсин и предпочита влажните места. Като декоративно многогодишно растение е идеален избор за сенчести градини, горски кътчета и натурализирани зони. Достигайки около 60 см височина, това дивоцвете цъфти през пролетта и след това навлиза в летен покой.

Цъфтящата част на растението („Джек“) е изправено класовидно съцветие с дребни зелено-лилави цветчета, а „амвонът“ всъщност представлява прицветник (спата) – листна структура, която обгръща стъблото и образува защитна качулка над него. Зрелите екземпляри дават яркочервени плодове, които придават декоративност на увяхващото растение от средата до края на лятото.

Блатен невен (Caltha palustris)

Блатният невен расте диво в Уисконсин – в блата, влажни зони, влажни ливади и гористи местности, което го прави отличен вариант за по-влажните участъци във вашата градина. Въпреки наименованието си, той всъщност принадлежи към семейство Лютикови и радва с ярко жълти цветове с диаметър до около 4 см.

Листата са с гланциран, наситен зелен оттенък, а самото растение достига около 60 см. Цъфтежът продължава през април и май. Според Центъра за диви цветя „Лейди Бърд Джонсън“ блатният невен е нископоддържащо растение, но се нуждае от защита от сухите ветрове.

Голям брадат звънец (Penstemon grandiflorus)

Многогодишни бордюри, селски градини и горски кътчета са подходящи за голямия брадат звънец – многогодишно растение, характерно за прериите на Уисконсин, което достига до 120 см височина. То впечатлява със забележими лавандулови цветчета с тръбовидна форма, разположени по цялата дължина на цъфтящите класове, както и със сине-зелената си листна маса.

Видът вирее в сухи, но добре дренирани почви – според Ботаническата градина в Мисури прекалено влажният терен води до загниване на корените. Цъфтежът настъпва в края на пролетта.

Деветкора (Physocarpus opulifolius)

Деветкората е широколистен многогодишен храст, получил името си от многобройните слоеве кора, които развива. По-старите клони имат лющеща се кора, която се откъсва и разкрива червено-кафявите пластове отдолу – ефект, особено атрактивен през зимата.

Храстът расте еднакво добре на слънце и в полусянка и се адаптира към почти всякакви почвени условия. Достига около 2,5 метра височина, а през май и юни се покрива с гроздовидни съцветия от бели и розови цветчета. Деветкората е изключително универсална – използвайте я за жив плет в Уисконсин, за декоративен екран в храстови композиции или за укрепване на терени срещу ерозия.