Може ли английският бръшлян да расте на влажно място?

Английският бръшлян (Hedera helix) е широко разпространено увивно растение, родом от Европа, Африка и Западна Азия. То се отличава с тъмнозелени листа с бели жилки – при младите растения те обикновено имат три до пет дяла, а при узряване стават цели. Бръшлянът пуска корени при най-различни условия и дълго време е бил популярен избор за декоративни цели. Днес обаче видът е обявен за инвазивен в 18 щата на САЩ и засаждането му обикновено не се препоръчва.

Нива на влажност

Английският бръшлян има умерени изисквания към влагата и най-добре се развива във влажна, но добре дренирана почва. Рядко расте в суха почва, но също толкова лошо понася места със задържане на вода или прекалено мокър терен.

Условия за отглеждане

Бръшлянът е изключително адаптивен и може да пусне корени почти във всякаква почва, стига тя да съдържа известно количество влага. Предпочита леко кисела почва с pH между 5,5 и 6,5, но се развива добре и в неутрална или алкална среда. Растението търпи както слънце, така и частична сянка, и често се среща край живи плетове, в полета, по ръбовете на гори, в крайбрежни райони или в непосредствена близост до блата.

Екологични съображения

Въпреки че често се засажда около къщи и търговски сгради, английският бръшлян може да се превърне в инвазивен вид и обикновено не се препоръчва за озеленяване. Той може да достигне до 27 метра на дължина и е впечатляващ катерач при наличие на подходяща опора. Дори малки части от растението са способни да пуснат корени и да дадат начало на нови екземпляри, а бръшлянът може буквално да „задуши“ местни дървета и други растения. След като веднъж се установи, премахването му изцяло може да се окаже доста трудно.

Алтернативни растения

Ако търсите увивни растения или пълзящи почвопокривки за влажни или мокри места, разполагате с редица алтернативи на английския бръшлян. Кросвайнът (Bignonia capreolata), кампсисът (Campsis radicans) и катерещата хортензия се развиват отлично във влажна почва, както и червената орлова лоза (Lonicera sempervirens), смилаксът (Smilax smallii) и американската глициния (Wisteria frutescens).