Как плевелите предпазват почвата от ерозия, причинена от вятър и дъжд

Сентименталната мисъл, че плевелът е просто цвете, растящо на грешното място, едва ли утешава градинаря, чиято зеленчукова леха е обсебена от плевели. И все пак тези растения играят важна роля по краищата на градината, върху нарушена или изоставена земя, както и по склонове и хълмове, застрашени от ерозия. Именно качествата, които ги правят нежелани гости в градината, ги превръщат в отлични пазители на почвата там, където никой не я обработва.

Изключителна жизненост

Всеки, който е тръгвал дори един-единствен плевел, неволно се сблъсква с механизмите, които им позволяват да оцеляват в най-различни условия. Най-силната част на плевела обикновено е кореновата му система. Видове като тученицата, звезданката и поветицата имат тънки, крехки стъбла, които се чупят лесно, но растението бързо се възстановява, което прави пълното им изкореняване почти невъзможно. Здравата и широко разперена коренова система прави плевелите прекрасни задържатели на почвата – първоначалното растение изпраща столони или коренища, с които образува цели колонии. Например корените на полската поветица могат за кратко време да се простират на около 4,5 метра и повече от основното растение.

Множествени начини за размножаване

Обилното семепроизводство, улесняващо разпространението, е характерна черта на много плевели. Семената оцеляват по време на различните си „пътувания“ към нови места – разнасят се от вятъра, преминават непокътнати през храносмилателната система на птици и животни, залепват за животинската козина или за обувките и дрехите на хората. Плакунът може да образува до 30 цъфтящи стъбла и да произведе над един милион дребни семена на растение само за един сезон. Освен чрез семена, нови растения се появяват и по други начини. Така например японският спориш се разпространява чрез семена, коренища и дори растителни фрагменти, оставени от градинарите без да са унищожени. Макар това да може да измести местните видове, тези агресивни пришълци образуват гъсти храсталаци, които стабилно задържат почвата.

Размер и обхват

Списъкът „Least Wanted“ („Нежелани“) на Работната група за инвазивни растения към Plant Conservation Alliance напомня, че не всички плевели са дребни. Руската маслинка достига височина до 9 метра, а бялата акация, райското дърво и сибирският бряст също фигурират в списъка на инвазивните видове. Големите плевели, които консумират много вода и имат широко разпространи корени, едновременно регулират водния поток и служат като примитивни ветрозащитни прегради.

Смесени ползи

Някои плевели, макар и не идеално дълготрайно решение срещу ерозията, допринасят за подновяването на почвата и правят възможно впоследствие засаждането на по-полезни почвозадържащи видове. Няколко „звезди“ от списъка „Least Wanted“, включително бялата акация, руската маслинка и белата детелина, споделят способността на бобовите растения да връщат азота в почвата. Белата детелина може да се използва като покровна култура, която след заораване подобрява структурата на почвата, докато не бъде заменена с местен или продуктивен вид. Американската служба за опазване на природните ресурси (NRCS) също напомня, че границата между плевелите и ценните местни растения е достъп тънка. Диаграма на кореновите системи на местни прерийни растения показва видове като златовръха и редица треви, които някои градинари биха третирали като плевели, но всички те притежават плътно обхващащи почвата коренови системи с дълбочина от 1,2 до 3,6 метра.