Водозадържаща способност на почвите: какво я определя и как да я подобрим

Разбирането на свойствата на почвата, включително връзката ѝ с водата, е от съществено значение при вземането на решения за управление на ландшафта и градината. Почвеният състав обхваща четирите основни компонента, от които се изгражда почвата: минерали, органично вещество, въздух и вода. Именно минералните частици и органичната материя определят колко вода може да задържи дадена почва.

Почвена текстура

Почвената текстура описва съотношението между малки (глинести), средни (тинести) и едри (пясъчни) частици в почвената маса. Почвите, съставени предимно от малки частици, имат значително по-голяма обща повърхност и поради това задържат повече вода. Това означава, че почвите с висок процент глинести и тинести частици притежават по-висока водозадържаща способност.

Трябва да се има предвид, че не всички частици в даден тип почва са с еднакъв размер. Затова почвената текстура се класифицира според пропорциите на различните размери частици – от чист пясък до тежка глина.

Органично вещество

По-голямата част от водата в почвата заема пространството между отделните частици. В органичните почви обаче самите частици буквално поглъщат и съхраняват водата. Колкото по-висок е процентът органично вещество в почвата, толкова по-висока е нейната водозадържаща способност.

Почвите във влажните зони съхраняват огромни количества вода.

Количеството органична материя в почвите варира в широки граници. Влажните зони са ярък пример за водоакумулиращия потенциал на органичното вещество – те съдържат висок процент хумусен хоризонт и органични отлагания. Струва си да се знае, че класовете почвена текстура се коригират, когато над 15 процента от частиците са с органичен характер.

Движение на водата в почвата

Водата се задържа в почвата по два начина: прилепва по повърхността на частиците или запълва порите между тях. Почвената вода в порите се движи под действието на гравитацията или чрез капилярни сили.

Гравитационната вода се оттича бързо след насищане на почвата и не е достъпна за растенията. Капилярната вода, от друга страна, се задържа от почвените частици и именно тя е тази, която растенията могат да усвояват. Капилярните сили имат уникалното свойство да придвижват водата във всяка посока – нагоре, надолу и странично. Водата, която остава и се съхранява в почвата след гравитационния отток, често се нарича „полска влагоемкост“.

Подобряване на водозадържащата способност на почвата

Практиките за управление на почвата пряко влияят на нейната водоакумулираща способност.

За озеленителски и земеделски цели е желателно почвата да има възможно най-висока водозадържаща способност, при условие че скоро след обилно поливане или напояване в порите остава достатъчно въздух (добра аерация). Без достатъчно кислород корените страдат, дори когато влагата е изобилна.

Почвените текстури от класовете глинеста, тежка глинеста и тинесто-глинеста задържат вода за продължителни периоди и затова се считат за идеални за повечето култури. Водозадържащият капацитет може да бъде увеличен чрез подобряване на почвена структура – добавяне на компост, оборски тор и други органични материали, както и чрез ефективно управление на обработката на почвата и методите на засаждане. Редовното внасяне на органична материя не само увеличава съхранението на вода, но и подобрява плодородието и биологичната активност в почвата.