Ерозията на почвата е процес на деградация, който обикновено се развива бавно през години, но понякога се проявява бързо и катастрофално. Тя се дължи на действие на вода или вятър и засяга различни типове почви, като някои са по-уязвими от други.
Реките и потоците близо до засегнатия склон придобиват кафяв, мътен вид – това е ясен сигнал, че почвата се отмива в водните течения.
При интензивни валежи се образуват канавки – дълбоки, тесни пролуки, които се спускат по склона. Няколко малки канавки могат да се слеят в по-големи, улавящи още повече вода и ускоряващи ерозията. При силна буря те могат да се разраснат изключително бързо.
Ерозията често прави склона по-стръмен, което засилва процеса, тъй като почвата се отмива по-бързо от по-остър ъгъл.
Когато почвата се изтърква, корените на растенията губят нужните хранителни вещества и стабилност, което води до загниване и измиване на растителността при дъжд.
Основанията на сгради, мостове или други обекти, изградене на склона, могат да станат изложени и нестабилни. Продължаващата ерозия поставя под заплаха целия строеж.