Ефективни техники за отводняване на жилищни имоти

Неправилното отводняване на жилищни имоти може да предизвика сериозни проблеми с основите на сградата и ерозия на почвата. Повърхностният отток от дъждовна вода при жилищни застройки в крайна сметка се връща в повърхностните водоеми, често носейки със себе си замърсители от торове, отпадъци от домашни любимци и други вещества. Техниките за жилищно отводняване се базират на стратегии за управление, които целят да намалят количеството отток, напускащ имота, и да предотвратят щети по сградите и съседните парцели. Местните строителни норми могат да изискват план за отводняване и инженерна експертиза като условие за получаване на разрешително за строеж.

Отводняване на основите

Основополагащ принцип при развитието на всеки парцел е така нареченото положително отводняване – водата трябва винаги да тече надалеч от сградите. Влагата около основите е сред най-сериозните проблеми в жилищното строителство, тъй като може да доведе до влажни мазета и отслабване на конструкцията. Строителните норми предвиждат конкретни мерки за хидроизолация и влагозащита на основите.

Водосточните тръби трябва да са разположени на поне 1,5 метра от основата както на собствения, така и на съседния имот, а водата да се извежда на безопасно място, където няма да застраши никакви конструкции.

Оформяне на терена (грудиране)

Грудирането определя посоките на оттичане на водата по терена и подготвя площадката за крайното настилане и озеленяване. За озеленените зони наклонът трябва да осигурява минимум 2 процента спад, тоест около 60 сантиметра на всеки 30 метра дължина. На практика такъв наклон изглежда почти равномерен за окото. В някои региони строителните норми изискват минимален наклон от 5 процента от основата на сградата в продължение на няколко метра. Външните настилки могат да бъдат оформени с минимален наклон от 1 процент, но 2 процента се считат за оптимални.

Дренажни канали и насипи

Повърхностният отток се насочва чрез специални дренажни канали (суейли) и насипи (берми). Каналите представляват плитки вдлъбнатини в терена, докато насипите са изкуствено оформени могили. Те работят съвместно, за да управляват водните потоци по контролиран начин.

Дренажните канали отвеждат водата към одобрено изходно място, например общинска отводнителна система, или към открита зона, където течността може безопасно да се разпредели. Тревните канали забавят скоростта на водния поток и позволяват на водата постепенно да проникне в почвата. Насипите задържат оттока и го насочват към каналите; те могат да бъдат озеленени с храсти, дървета или трева, което допълнително подобрява естетическия вид на имота.

Подземно отводняване

В определени случаи за отвеждането на оттока са необходими подземни тръби. Особено критични са водосточните тръби, тъй като неконтролираното изпускане на дъждовна вода може да предизвика ерозия и натрупване на вода около сградата.

Един широко разпространен метод е полагането на перфорирани тръби в плитка траншея, покрита със чакъл, като тръбите се поставят с наклон, който насочва водата към зоната на изтичане. Траншеята може да остане като открит канал или да бъде покрита с тревни площи. Алтернативна техника е т.нар. сух кладенец – малка подземна яма, облицована с чакъл, която поема и постепенно абсорбира водата в почвата.

Подземните отводнителни системи следва да се инсталират от професионален изпълнител, а в много общини тяхното проектиране и изграждане е предмет на регулаторни изисквания от местната администрация.