Местни растения от Вирджиния за градина на пеперуди

Успешната градина за пеперуди се нуждае от два основни типа растения – нектароносни цветя и така наречените растения-стопани (гостоприемници). Женските пеперуди снасят яйцата си именно върху растенията-стопани, а гъсениците се хранят с тях докато порастват. Няколко растения, естествено разпространени във Вирджиния, могат да привлекат в градината ви голямо разнообразие от пеперуди. Разположете градината на слънчево място, което едновременно предлага на насекомите закрила от вятъра.

Лилава ехинацея (Echinacea purpurea)

Лястовичата опашка е сред пеперудите, които охотно посещават лилавата ехинацея.

Лилавата ехинацея е тревисто многогодишно растение, което всяка година украсява дворове и полета в родната си Вирджиния. Пурпурните ѝ венчелистчета грациозно увисват над бодливо изглеждащия кафяв център, издигащ се върху стъбла с височина от 60 до 150 см. Цъфтежът започва през април и продължава до септември. Богатият на нектар цвят привлича видове като лястовичата опашка, голямата перленка, адмирала с червени петна и известната репейница.

Блатна асклепия (Asclepias incarnata)

Засадете блатна асклепия, за да привлечете емблематичния монарх в градината си.

Блатната асклепия достига 60–120 см височина и цъфти от юни до октомври с ароматни съцветия, съставени от множество дребни, наситено розови цветчета. Това растение е жизненоважен източник на храна за гъсениците на пеперудата монарх – женските снасят яйцата си едно по едно под листата му. Освен това местният за Вирджиния вид служи като гостоприемник и за гъсениците на пеперудата кралица.

Калина кленолистна (Viburnum acerifolium)

Пеперудите избират кленолистната калина, за да снасят яйцата си в безопасност.

Калината кленолистна е известна още като кленолистен вибурнум. Този местен вирджински храст образува плътни клонки, които осигуряват отлично убежище за птици и дребни бозайници. Той достига 120–180 см височина и около 90–120 см ширина. През пролетта се покрива със съцветия от дребни, бодливи на вид бели цветчета. През есента се появяват червени плодове, които постепенно добиват синьо-черен оттенък, а листата преминават от зелено към нежнорозови тонове – истинска цветна приказка в градината за пеперуди. Синьовката пролетна избира този храст за снасяне на яйца, които остават защитени сред гъстата му зеленина.

Лилав пасифлор (Passiflora incarnata)

Синевките използват лозата на пасифлора като закрила от вятъра.

Лилавият пасифлор, познат още като лилава маракуя или „мейпоп“, е тревиста увивна лоза, която може да се катери по дървета и храсти или да се отглежда като почвопокривно растение. Достига до 7,5 метра дължина и цъфти от април до септември с ярколилави цветове, чиито център е обкръжен от тънка, вълнообразна синьо-лилава ресна. Именно върху тази лоза снасят яйцата си мексиканската перленка, пъстрата перленка, както и ивичестата и червоно-ивичестата синевка. Местното вирджинско растение е задължително присъствие във всяка градина за пеперуди.