Цветя, устойчиви на елени, идеални за сенчести кътчета в градината

Ако елените са проблем в района ви, намирането на цъфтящи растения, които те не изяждат, може да се окаже истинско предизвикателство. За щастие, при избора на устойчиви на елени растения за сенчестите места в градината все пак разполагате с избор. Въпреки че никое растение не е 100% защитено от елени – при силен глад те изяждат почти всичко – следните цъфтящи видове се считат за устойчиви на тези животни.

Сърце на Магдалина (Dicentra)

Сърцето на Магдалина е вечна класика, която и до днес очарова градинарите със своите необичайни цветя във форма на сърце в розови и червени оттенъци. Папратоподобната листа расте под формата на компактна туфа. Растението цъфти в края на пролетта или началото на лятото, след което заспива и надземната му част отмира. Най-добре се развива във влажни, полусенчести места и е устойчиво в USDA зони 2–9. Сред препоръчителните сортове са „Alba“ с бели цветове и „Goldheart“ с розови цветове и жълтеникава листа.

Момина сълза (Convallaria)

Богатият аромат на момината сълза е един от първите сигнали за настъпването на пролетта. Белите, камбанкоподобни цветове цъфтят обилно по всяко стъбло. Тъй като се разпространява бързо и вирее при слаба светлина, момината сълза представлява отлична почвопокривка за сенчести градини и гористи кътчета. Устойчива е в USDA зони 3–8.

Бергения (Bergenia)

Бергенията е тревисто многогодишно растение, което вирее в USDA зони 4–10. Отлично се справя като почвопокривка на полусенчести места и се чувства прекрасно във влажна почва. Характеризира се с едри, лъскави вечнозелени листа и розови, лилави или червени цветове, които се появяват на високо стъбло в началото на пролетта. Популярни сортове са „Bressingham White“, „Evening Glow“ и „Morning Red“.

Астилбе (Astilbe)

Астилбето, известно още като фалшива спирея, е ефектно тревисто многогодишно растение, което вирее както в полусенка, така и в пълна сянка. То расте на гъсти туфи и образува високи метлици от цветове от юни до септември, в зависимост от сорта. Предлага се в богата гама от цветове – бял, лилав, розов и червен. Освен това дори след приключване на цъфтежа листата запазват своята декоративност. Видът се среща в USDA зони 4–9, в зависимост от сорта.

Сред най-популярните сортове са „Deutschland“ – ранно цъфтящ бял вариант, „Sprite“ – средносезонен розов вариант, и „Pumila“ – късно цъфтящ лилав вариант.

Кукуряк (Helleborus)

Кукуряците радват с прекрасни цветове още в началото на пролетта и са подходящи за пълна или частична сянка. Влажно място в сянката на дърво е идеалната локация за тях. Не само че елените ги подминават, но и къртиците и полевките не проявяват интерес към тях. Кукуряците се съчетават чудесно с папрати в сенчестата градина. Важно е да знаете, че растението е токсично при поглъщане в големи количества. Вирее в USDA зони 3–9.

Препоръчителни сортове са „Alabaster“ – голямоцветен бял вариант, и „Pluto“ – с наситено тъмнолилави цветове.