Как да изберем растения за тревист бордюр в градината

При избора на растения за тревист бордюр е важно да се вземат предвид височината, ширината и начинът на растеж на всяко растение. Растенията за бордюр трябва да бъдат ниски, за да не закриват вътрешността на цветната леха. Зрелата ширина и характерът на растеж също играят ключова роля за това колко добре едно растение се вписва в градината. Например видове с бързоразвиващо се пълзящо покритие могат да се окажат неудачен избор за тревист бордюр в малко пространство.

Приморска армерия (Armeria maritima)

Приморската армерия (Armeria maritima) е многогодишно тревисто растение, устойчиво в USDA зони 4 до 8. Това издръжливо малко растение произхожда от планински и крайбрежни райони, където процъфтява в солена среда – оттам идва и името му. Тъмнозелената листна маса достига едва около 10 см височина в гъста куполообразна форма с тесни, фини листа, наподобяващи трева. Разраства се сравнително бавно до ширина 20–30 см.

През май и юни растението образува бели или розови цветя с диаметър 2–2,5 см по стъбла с височина 15–25 см, като продължава да цъфти спорадично чак до есента. Отстраняването на прецъфтелите цветове стимулира повторен цвят – при тази процедура трябва да се премахват както самото цветче, така и стъблото. Приморската армерия предпочита бедна почва с добър дренаж на слънчево място, а леко сухите условия са най-подходящи за нея. Влажната, плодородна или тежка глинеста почва може да предизвика загниване на центъра на туфите.

Ушат кореопсис (Coreopsis auriculata) „Nana“

Ушатият кореопсис (Coreopsis auriculata) „Nana“ е устойчив в USDA зони 4 до 9. Ботаническият епитет „auriculata“ означава „ушат“ – препратка към ухообразните дялчета в основата на листата. Това бавно разрастващо се тревисто многогодишно растение има плътен, килимообразен начин на растеж и достига височина и ширина между 15 и 23 см, образувайки храстовидни туфи от лъскави, тъмнозелени, овални листа с дължина 2,5–7,5 см.

Ярко златистите или оранжево-жълти цветя с диаметър 2,5–5 см се появяват през май и юни. Редовното отстраняване на прецъфтелите цветове, заедно със стъблата, насърчава цъфтежа през цялото лято. В по-топлите климатични райони южно от зона 6 растението обикновено спира да цъфти през юли и август и подновява цвета към края на септември, когато температурите се понижат. Сортът „Nana“ лесно се отглежда в средно богата почва с добър дренаж и умерена влажност на пълно слънце. Видът е относително толерантен както към сухи, така и към влажни условия.

Пълзящ флокс (Phlox stolonifera)

Пълзящият флокс (Phlox stolonifera) е устойчиво тревисто многогодишно растение за USDA зони 5 до 9, което расте естествено в гористи местности и по бреговете на потоци в Апалачките планини. То има килимообразен начин на растеж, достига височина около 8 см и се разпростира доколкото пространството му позволи – откъдето идва и името „пълзящ“. Именно този нисък, разстилащ се характер го прави отличен избор за почвопокривно растение или бордюр.

Листата са средно зелени, овални, с дължина около 8 см. Ароматните лавандулови цветя с диаметър приблизително 2 см се появяват през юли, август и септември в съцветия по стъбла с височина около 20 см. Пълзящият флокс предпочита кисела хумусна почва, богата на органично вещество, която поддържа равномерна влажност, но дренира добре. Расте успешно както на пълно слънце, така и на частична сянка, като доста добре понася засенчването.