Цветя за викторианска градина: кои растения да изберете

През XVIII век в Англия модата в градинарството диктуваше живописни, „диви“ пейзажи, които подчертаваха естествената красота на околната среда. Викторианската епоха – приблизително между 1840 и 1900 година – донесе коренно противоположна естетика. Дизайнерите започнаха да създават сложни цветни композиции с ясно изразени геометрични форми, изпълнени с растения, контрастиращи по текстура на листата и по цвят на цветовете. Гъстите, масови засаждания на едногодишни и многолетни цветя, съчетани с храсти, представяха пред света богатството от нови ботанически видове, откривани по време на колониалните експедиции в тази епоха на колонизация и географски открития.

Дървесни храсти

Викторианците обожаваха азалии с контрастиращи и смело съчетани цветове.

Викторианската градина включва храсти с екзотично изглеждаща зеленина или едри, ефектни цветове. Розите са незаменим център на всяка викторианска градина – особено сортовете с разлят, свободен характер на растеж, близък до този на съвременните ландшафтни рози. Обилният цъфтеж при смесено, групово засаждане на розови храсти създава усещането за естествен, пищен цветен букет.

Камелии, хортензии, форзиции, будлеи (пеперуден храст), магнолии, филаделфус, люляци, спиреи и калини допринасят за изобилния и декоративен вид на викторианския пейзаж. Рододендроните и азалиите обаче заемат централно място и трябва да присъстват масово във всяка автентична викторианска градина.

Издръжливи многолетни растения

Лесният за отглеждане от семена слез се развива във високо, внушително растение.

Викторианската градина не е длъжна да остане строго геометрична по размер и форма на лехите, нито да разчита само на няколко вида цветя. Многогодишните цветя се засаждат между храстите, за да подчертаят зелената им маса и сезонното им цъфтеж. През викторианската епоха особено ценени бяха резаните цветя за украса на дома. Божури, брадати ириси, делфиниуми, слезове, ориенталски макове, лилии, дицентри, агапантуси (африкански лилии) и карамфилчета се превръщат в неизменни елементи на смесените лехи и бордюри в градината и около имението.

Луковични растения

Масовите засаждания от лалета помагат за създаването на геометрични шарки.

Пролетноцъфтящите луковични растения са надежден начин да внесете ранен цвят във викторианската градина и едновременно да си осигурите свежи цветя за букети. Лалета, зюмбюли, кокичета и нарциси изпълваха както строгите, официални лехи, така и служеха за покриване на тревни площи или на голата почва под високи дървета по края на горички или в самотни дървесни групи.

Катерливи растения

Две цъфтящи клематисови лози се контрастират взаимно с цветовете си.

Катерливите рози се вписват прекрасно във всяка викторианска градина – особено върху решетки и стени, разположени в задната част на цветните лехи. Ярко оцветените клематиси също са отличен избор за градините от тази епоха. За интензивен аромат изберете орловия нокът, който радва с цветове през пролетта и лятото. Ако климатът го позволява, всеки зимноцъфтящ жасмин би било идеално допълнение към викторианския пейзаж.

Едногодишни цветя

Партерите, изпълнени с едногодишни цветя, са централен елемент в викторианските градини.

Едногодишните растения осигуряват сигурен цвят от пролетта до есента, особено в партерите и просторните лехи, където орнаменталните шарки се изграждат с помощта на самите растения. Пансийките и теменужките са задължителни във всяка композиция, както и вербената и амарантът. Лъвски зев, южноафрикански здравеци (пеларгонии), салвии, лобелии и петунии растат подредено в рамките на предварително начертан шаблон в ниска, килимовидна цветна леха.