Водни елементи в японската градина: цукубай, езера и водопади

Един от основните принципи на японската градина е способността ѝ да създава усещане за природност и висока естетическа стойност. Съществуват два различни типа японски градини: „мокри“ и „сухи“. Мокрите градини обикновено разполагат с езерце, което може да бъде естествено или изкуствено, както и с потоци, водни басейни и водни съдове. Сухите градини могат да се състоят изцяло от камъни и чакъл или да включват устойчиви на суша растения. Мокрите градини се възприемат като по-пищни и завладяващи, но са значително по-трудни за поддържане, особено през зимния сезон.

Водни басейни (цукубай)

Водните басейни, наречени „цукубай“, са често срещан елемент в много японски чайни градини. Най-често те са изработени от камък, при който в горната част на голям камък е издълбана вдлъбнатина, но могат да бъдат и метални, например бронзови. Използвани като умивалник, те се захранват с течаща вода чрез бамбукова тръба, известна като „какей“. На ръба на басейна обикновено стои и бамбуков черпак. Според Дейвид и Мичико Йънг, автори на книгата „Изкуството на японската градина“, цукубай първоначално са служели на гостите, за да пречистят ръцете си преди чаената церемония. В чайните градини басейните са разположени много ниско до земята, докато в други видове градини те са по-скоро визуален акцент.

Водни съдове

Големите метални съдове, напълнени с вода, могат да служат като миниатюрно езерце с водни лилии и създават интересен визуален ефект, тъй като отразяват небето и подчертават други кръгли елементи, като например стъпални камъни. Освен това те функционират и като птича баня. Водните съдове са идеално решение за по-малки японски градини в жилищни зони или за пространства с размерите на вътрешен двор.

Езера

Независимо дали са естествени или изкуствени, езерата са централен елемент на японските водни градини още от времето на шинтоистките церемонии за пречистване през шестия век. Формата на японското езеро може да бъде почти всякаква, макар че важен дизайн принцип е то да не има геометрични очертания като правоъгълник или кръг в по-големите градини. Езерото трябва да изглежда като естествена част от ландшафта и, когато е възможно, да се захранва от естествени извори или потоци.

Мостовете, със своите характерни стилове и архитектура, са толкова популярна особеност, колкото и самите езера. Те често осигуряват достъп до острови в езерото или позволяват пресичането на градински потоци. Мостовете могат да бъдат изградени от аркусирано дърво, подсилени аркусирани камъни, плосък камък, стъпални камъни, потопени директно във водата, плоски дървени конзоли, последователно подредени дъски или плоски летви в зигзагообразна форма.

Водопади

Водопадът е фокусна точка и акцент във всяка водна градина. Той показва мястото, където водата навлиза в езерото, и трябва да бъде естествен или максимално близък до естествения вид каскаден поток. Понеже истинският водопад рядко се намира на територията, където се изгражда градината, такъв може да бъде създаден чрез насочване на водата над спускане, оформено от камъни върху вертикална повърхност, изсечена в хълма. Засаждането на разнообразни растения в горната част на водопада замъглява точното възприятие за неговата височина и прави композицията по-естествена.

В японските градини съществува дори специална класификация на водопадите: „дясно и ляво падащи“, разделени на две каскади; „странично падащи“; „предно падащи“; „сгънато падащи“, под формата на серия от водопади; „стъпаловидно падащи“; „широко падащи“; „небесно падащи“ – много високи; „нишковидно падащи“ – на тънки струи; и „платнообразно падащи“ – на тънки, завесоподобни воали от вода.