Йонизиращото лъчение се използва ефективно в устройства за откриване на пожар. Въпреки обществените страхове, радиацията от детекторите за дим не представлява опасност и ползите надвишават рисковете.
Йонизиращото лъчение е вид радиация, която отстранява електрони от атоми и молекули, създавайки положителни йони. То може да бъде частици – протони, неутрони, ядра на атоми – или електромагнитни вълни с висока енергия (някои ултравиолетови лъчи, рентгенови и гама лъчи).
Вътрешността на детектора съдържа радиоактивен изотоп – америций‑241. Той изпуска алфа частици (ядра на хелий без електрони) и гама лъчи, което генерира електрически ток. Дори малки количества дим, невидими за окото, нарушават този ток и задействат алармата. По този начин детекторите реагират бързо, дори при огньове с малко дим.
Според Агенцията за опазване на околната среда на САЩ (EPA), източникът на радиация в типичен детектор е не повече от един милион от кюри – изключително малка стойност, която не е опасна. Америций‑241 има дълъг период на разпад (432 години), така че излъчваната енергия се освобождава много бавно.