Съществуват два основни типа: йонизационни и фотоеlektронни. Йонизационните реагират по‑добре на открити пламъци, докато фотоеlektронните са чувствителни към задимявания. Препоръчва се в дома да има и двата типа, но фотоеlektронните детектори да се поставят извън кухнята, за да се избегнат фалшиви аларми.
На всеки етаж трябва да има поне един детектор за дим, а в спалните – по един. По препоръка на Националната асоциация по пожарна безопасност, детекторите се монтират на тавана или възможно най‑близо до него, тъй като димът се издига.
Тествайте всички детектори поне веднъж месечно и сменяйте батериите, ако е необходимо. За батерийни модели е полезно да се почисти вътрешността с мека четка, за да се премахне прахът, който може да наруши работата им. Ако детекторът се изключи поради чести фалшиви аларми в кухнята, заменете го с модел, снабден с бутон за заглушаване.
Детекторите могат да бъдат свързани помежду си – при задействане на един, всички звънят. Това изисква твърдо захранване и професионален електротехник. Съществуват и комбинирани модели с двойни сензори, които съчетават йонизационна и фотоеlektронна технология в едно устройство.
Димни аларми: видове, монтаж, поддръжка и съвети за безопасност
Детектор за дим – Съвети за безопасност
Как да тествате димните аларми в дома си
Йонизационни срещу фотоелектрически димни аларми: кой тип да изберете?
Съвети за безопасна употреба на чиминеа
Съвети за монтаж на пожарна аларма
Видове пожароизвестителни аларми и детектори