Охранителните аларми са се превърнали в нещо толкова обичайно, че много нови домове вече се строят с предварително инсталирани системи. Но наистина ли работят те? Отговорът е категорично „да“ – при условие, че знаете как да ги използвате и разполагате с правилно монтирано оборудване. Ако обаче не боравите със системата правилно или тя е инсталирана некоректно, рискувате да получите фалшиво усещане за сигурност, което може да застраши семейството и имота ви.
Всяка сигнализация е организирана в зони. Зоната е защитена област от дома ви. Например входната врата обикновено се задава като зона едно, задната врата – като друга зона, а стъклените плъзгащи се врати – като трета. Част от сензорите се групират заедно: например всички прозорци могат да образуват една обща зона. Останалите устройства, като детекторите за движение и димните детектори, се присвоят към отделни зони. Изключение правят безжичните системи, при които всеки сензор получава собствена индивидуална зона.
Зоните ви позволяват да изключите конкретна част от системата, когато ползвате определен вход. Освен това при пробив можете да погледнете клавиатурата и веднага да разберете в коя зона е настъпило нарушението. Това е особено удобно, ако клавиатурата е монтирана в спалнята ви, а инцидентът се случи през нощта.
Стандартните охранителни аларми разполагат с три основни режима. Режимът „Изключено“ не предлага никаква защита от проникване и следва да се използва само когато често влизате и излизате от дома си и не желаете защита – например по време на парти, когато гостите ползват няколко входа едновременно.
Когато сте у дома и за известно време никой няма да влиза или излиза, задайте системата в режим „Вкъщи“. Ако ползвате само една входна врата – например когато децата играят в задния двор – включете алармата в този режим и изключете зоната (вратата), която използвате. Така децата могат да влизат и излизат свободно, без да задействат сигнала, докато останалите зони остават защитени. Основната разлика между режимите „Вкъщи“ и „Отсъствие“ е, че при първия детекторите за движение не са активни.
Задавайте системата в режим „Отсъствие“ винаги, когато никой не е вкъщи. Този режим активира всички сензори и детектори за движение. Имайте предвид обаче: ако имате куче, котка или друг домашен любимец, който се движи свободно из дома, е задължително да разполагате с детектори за движение, устойчиви на животни. Тези детектори се предлагат с различни рейтинги – например модел за 35 паунда (около 16 кг) е проектиран за животни с тегло под тази стойност.
Тествайте сигнализацията си всеки месец. Проверете всяка врата и прозорец – всеки от тях трябва да разполага със собствен входен сензор. Тествайте и димните сенсори, и детекторите за движение. Преди да започнете проверката, уведомете наблюдателния център, за да не предприемат действия. Когато приключите и се обадите да съобщите края на теста, уверете се, че центърът е получил всички задействани от вас сигнали. За подробни инструкции винаги се допитайте до ръководството за експлоатация на вашия модел.
Прочетете внимателно ръководството за употреба и запознайте себе си и семейството си със системата. Научете как работи паник бутонът и какви други функции предлага. Докато се обучавате, обадете се на наблюдателния център и поискайте временно спиране на мониторинга – не искате да генерирате фалшиви тревоги. Помнете, че много полицейски управления събират такса за всяка фалшива тревога.
Направи си сам: Как да инсталирате СОТ аларма у дома
Стандарти за окабеляване на домашни системи за сигурност
Работят ли сигнализациите срещу крадци? Пълно ръководство за правилна употреба
Как работят топлинните аларми
Как да изградим алармена система
Работят ли пул алармите?
Пожароизвестителните системи могат да работят с други системи за защита