Когато избирате меч, обикновено се налага да решите дали искате острие от сгъната стомана или от въглеродна стомана. Тези два термина описват начина, по който стоманата е произведена: сгънатата стомана традиционно се изработва на ръка от ковач, докато въглеродната стомана се произвежда индустриално.
Сгъването е техника, която ковачите използват, за да отстранят примесите от метала и да го направят по-здрав. Особено в древността суровото желязо често съдържало замърсители като пясък и пръст. След разтопяването металът се изковавал върху наковалнята и многократно се „сгъвал“ с чука, което изтласквало примесите навън и изравнявало структурата на материала.
Въглеродната стомана се получава чрез химическо редуциране на железната руда при много високи температури. Желязото се поставя в кислороден конвертор, където се превръща в стомана с точно контролирано съдържание на въглерод. Голямото предимство на този метод е, че свойствата на метала са напълно еднородни, а производството може да се извършва в големи количества.
При изработката на такова острие желязото първо се разтопява и оформя до желаната дължина и форма, след което се пречиства чрез многократното сгъване. Накрая ръбовете се заточват ръчно, обикновено с точилен камък, а мечът се украсява според желанието на поръчителя. Меч от сгъната стомана лесно се разпознава по характерните слоеве, видими от страните на острието – именно тази техника прави японските катани толкова ценени. Колкото по-майстор е ковачът, толкова по-фини и трудни за забелязване стават тези слоеве.
Повечето съвременни серийно произвеждани мечове, особено репликите на европейски и японски образци, се изработват от готова въглеродна стомана. Острието се фрезовува от стоманената заготовка, шлифова се до крайната форма и след това преминава през топлинна обработка за постигане на нужната твърдост и гъвкавост. Такива остриета се разпознават по гладката, еднородна повърхност – за разлика от сгънатата стомана, при тях липсва характерният слоест ефект.