Допустими нива на желязо в водата от кладенец

Желязото е минерал, необходим за доброто здраве в определени дози. То попада в водата от кладенците естествено или в резултат на проблеми с конструкцията на кладенеца или тръбопроводната система. В първия случай то рядко присъства в опасни концентрации, макар че високото съдържание на желязо може да повлияе на вкуса и външния вид на водата.

Нива на желязо

Желязо обикновено присъства във всяка вода, макар че според Департамента по природни ресурси на Уисконсин то рядко достига нива над 10 милиграма на литър (мг/л) или 10 части на милион (ppm). Препоръчителните нива на желязо в водата от кладенец варират леко в зависимост от щата, но обикновено са между 0,2 и 1 мг/л. Когато концентрацията надвиши тези стойности, се променят вкусът и цветът на водата – тя придобива метален привкус и миризма, както и червеникав, кафяв или жълт оттенък, който може да оцветява чинии, пране и санитарни уреди.

Причини за наличието на желязо

Желязото навлиза в водоизточника на кладенеца по няколко начина, като най-често това става чрез дъждовна вода, която се просмуква през почвата и поема разтворимо желязо. То може да попадне във водата и когато тя протича през железни тръби в водопроводната система, или когато киселини реагират с естествено срещащото се желязо в плитък кладенец или на повърхността на водата. Високите нива на желязо могат да привлекат така наречените желязни бактерии, които се хранят с него, за да оцелеят. Ако имате такива бактерии, може да забележите слузест, с неприятна миризма кафяв до жълт остатък в мивката, ваната или тоалетната чиния.

Как да тестваме водата

Ако подозирате, че нивата на желязо във вашата кладенцова вода са високи, първо трябва да направите анализ на водата, за да определите концентрацията и вида на желязото. За собствениците на частни кладенци са налични тестови комплекти, които измерват концентрацията на желязо, наличието на желязни бактерии, pH, алкалността и твърдостта на водата. Познаването на тези показатели е необходимо, за да изберете най-подходящия метод за третиране.

Методи за третиране

По-ниските концентрации на разтворимо желязо, при които липсват бактерии, могат да бъдат отстранени с филтри или с фосфатни добавки, поставяни в помпения резервоар под налягане на кладенеца. Цеолитовите омекотители също премахват желязото, макар че това може да доведе до неговата кристализация и натрупване в тръбите. При сериозни проблеми с желязото се препоръчва инсталиране на филтър със манганов зелен пясък, който отстранява както разтворимото, така и неразтворимото желязо – важно е обаче филтърът редовно да се почиства и регенерира, за да запази своята ефективност. Третирането с белина убива желязните бактерии и може да се комбинира успешно с други методи за пречистване.