Какви ключалки са подходящи за врата с комарник

Тънката мрежа на вратата с комарник пропуска светлина и свеж въздух в дома ви, но едновременно с това създава и риск за сигурността. Ако искате да се чувствате по-защитени, без да се налага постоянно да затваряте и заключвате основната входна врата, помислете за добавянето на допълнителна ключалка към вратата с комарник. Има няколко подходящи варианта, тъй като тънката рамка на този тип врати не позволява монтирането на масивни заключващи механизми.

Кука и закопчалка

Простата ключалка тип „кука и резе“ предпазва вратата с комарник от отваряне от вятъра или от случайно бутане от дете или домашен любимец. Тя не предлага сериозна защита при опит за взлом, но е значително по-лесна за инсталиране от другите видове ключалки. В рамката на вратата се вгражда болт с око, след което куката се монтира върху рамката на отвора в стената. Закачването на куката в окото държи вратата стабилно затворена.

Дръжки с заключващ механизъм

Ако рамката на вратата е достатъчно широка, можете да инсталирате дръжка със заключващ механизъм. За целта трябва да се пробие отвор през рамката на мястото, където ще се постави ключалката, а дръжката се монтира през него. Заключващите дръжки изискват и метална плоча, закрепена на рамката на отвора, в която да влиза болтът при затваряне. Изберете компактни дръжки, специално проектирани за врати с комарник, вместо да се опитвате да поставите пълноразмерна бравичка върху тънката рамка.

Ключалки с ключ

Ако желаете да заключвате вратата с комарник отвън и да я отключвате с ключ при връщане у дома, ще ви е необходима или дръжка тип „тулип“, или ключалка с бутон. Дръжката тип „тулип“ наподобява обикновена интериорна дръжка, но с ключов отвор в средата. Ключалката с бутон представлява същата вертикална дръжка, която се среща на повечето врати с комарник, но с добавен ключов отвор в самата дръжка или в бутона.

Верижни ключалки

Верижните ключалки са удобни, лесни за монтаж и работят отлично на повечето врати с комарник. Малък метален стопор, свързан с верига, закрепена към рамката на вратата, се плъзга в метална скоба, която ограничава отварянето на вратата до дължината на веригата. Всяка част от ключалката се фиксира само с два винта – единият към рамката на вратата, а другият към стената.