Как правилно да изолирате сводести тавани: пълно ръководство

Сводестите или катедралните тавани представляват истинско предизвикателство при изолация. Пространството между готовия таван и обшивката на покрива често е само няколко сантиметра. Между изолацията и обшивката на покрива трябва да има място, през което въздухът да тече свободно от стрехите на долната линия на покрива нагоре към билото или гребена. Без този въздушен поток топлината ще се предава от външната повърхност на покрава към вътрешните помещения под сводестия таван.

Непрекъснат въздушен поток

Всички домове, независимо от начина на строеж, трябва да имат непрекъснат въздушен поток, който да отвежда горещия въздух, натрупан от слънчевите лъчи върху покрива. Обикновено вентилационни отвори са разположени по долната страна на стрехите. Те позволяват на въздуха да навлезе в пространството между гредите и таванското помещение. На върха на покрива се намира непрекъснат вентилационен отвор, наречен гребенов вентил, който отвежда въздуха от затвореното пространство. Без постоянен въздушен поток температурите могат да достигнат над 65 градуса по Целзий (150 градуса по Фаренхайт). Тази топлина рано или късно ще премине към по-долните помещения в дома.

Дълбоки греди

Покривът над сводест или катедрален таван обикновено е конструиран от греди с дълбочина 25 до 30 сантиметра (10–12 инча). Тази дълбочина позволява да се постави дебела изолация между носещите елементи на покрива и същевременно да остане място за въздушен поток от долната част на покрива към гребена. По-плитката конструкция — например летви 5x15 см или 5x20 см — може да не остави никакво пространство след монтажа на дебелата изолация. В такива случаи задължително трябва да се инсталира въздушен канал, за да не блокира изолацията потока към гребеновия вентил.

Материал за покривни канали или дефлектори

Има няколко метода за създаване на въздушен поток между гредите чрез покривни канали или непрекъснати дефлектори. Най-простият метод е поставянето на битуминозна покривна хартия между гредите. Хартията се реже по-широка от разстоянието между гредите и се закова със скоби към конструкцията така, че да образува въздушен канал. След това изолацията се притиска към обратната ѝ страна, като се оставя процеп от 2,5 до 5 сантиметра между хартията и долната страна на обшивката на покрива.

На пазара се предлагат и пластмасови вложки, които изпълняват същата функция. Те се закрепват между покривните греди със скоби и се фиксират на предварително определено разстояние от обшивката, за да се осигури необходимият въздушен поток. Тъй като пластмасовите вложки са фабрично изработени, монтажът им обикновено е много бърз и лесен. Предлагат се различни видове вложки в зависимост от стила и типа на вентилирания покрив.

Изолация

След като дефлекторската система е монтирана, може да се пристъпи към полагането на изолацията. Обикновено се използват стъкленовлакнести панели с фолио или хартиено покритие, които се заковат със скоби към гредите. Дебелината на изолацията варира между стойности R-19 и R-49. Различните региони имат различни изисквания за R-стойност — показател, който определя колко добре материалът съпротивлява на преноса на топлина и студ. Задължително се консултирайте с местните строителни норми за конкретните изисквания във вашия район.

Стъкленовлакнести панели без покритие обикновено не се препоръчват за сводести тавани, тъй като поради наклона на конструкцията е трудно да се фиксят сигурно на място.