Каква запояваща сплав отговаря на стандартите за медни водопроводи

Регулирането на запояващите сплави за системи с питейна вода надхвърля рамките на местните строителни норми – както държавните, така и федералните органи изискват водопроводчиците и домашните майстори да използват само безоловни сплави. В миналото сплавите за битовата водопроводна инсталация съдържаха смес от олово и калай. Оловото постепенно се отделя от съединенията на тръбите във водоснабдителната система, което може да доведе до сериозни здравословни проблеми, особено при деца. Днес съществуват няколко вида безоловни сплави, подходящи за битови водопроводни инсталации. Важно е да се знае, че съставът на безоловните сплави влияе не само върху лекотата на работа с тях, но и върху цената – някои от тях съдържат дори полускъпоценни метали.

Приемливи сплави за битови водопроводи

Сплавите, които отговарят на стандартите за битовото водоснабдяване, са изрично етикетирани като „безоловни“ (lead-free). Те обикновено представляват смес от калай и антимон или калай и сребро. Сплавите със сребро обикновено са по-скъпи от тези с антимон, бисмут или мед. Макар и забранени за питейни водопроводи, оловните сплави все още се продават в търговската мрежа. Техните подходящи приложения включват металобработка и запояване на отводнителни тръби, но никога – системи за питейна вода.

Инструменти и материали за безоловно запояване

Добрата новина е, че инструментите и материалите за свързване на медни тръби с безоловна сплав са абсолютно същите като тези, използвани при класическите оловни сплави. Водопроводчиците подготвят медните тръби и фитинги за запояване, като ги обработват с телни четки или шкурка. За почистване и активиране на повърхностите се използва пастообразно вещество, наречено флюс. Самото нагряване става с ръчна газова горелка, която се състои от газов балон и сменяем накрайник. Горелката служи едновременно за активиране на флюса и за разтопяване на сплавта.

Запояване на медни тръби стъпка по стъпка

Преди запояването повърхностите на тръбите и фитингите се „шлайфат“, докато чистата мед заблести – така се отстраняват всички примеси и следи от корозия. След това всеки компонент се покрива с флюс, детайлите се съединяват и мястото между тръбата и фитинга се нагрява с горелката.

Температурата се проверява чрез допиране на сплавта към съединението:

• Ако сплавта се разтопи на топчета и капе от повърхността на тръбата, съединението все още не е достатъчно горещо.
• Ако сплавта се разтопи и сякаш се „всмуче“ в съединението, температурата е правилна – продължете да подавате сплав, докато целият шев се запълни напълно.

Алтернативи на запояването

Ако не искате да работите с горелка, съществуват и алтернативни методи за свързване на медни тръби: резбови фитинги, компресионни фитинги и натискови (push-fit) фитинги. Монтажът на резбови фитинги върху гладки медни тръби обаче все пак изисква запояване на поне един резбов адаптер към края на тръбата. Компресионните и натисковите фитинги се закрепват направо върху гладки тръби без никакво запояване, което ги прави идеални за бързи ремонти. Преди да изберете алтернатива, консултирайте се с местния строителен орган, за да проверите дали тя е допустима за вашия конкретен проект.