Акустични тавани тип „пуканки“: история, предимства и рискове

През 80-те години на XX век и по-рано акустичните тавани тип „пуканки“ бяха сред най-популярните тавански покрития в жилищата. Монтираха се евтино и не изискваха почти никакви специални умения. Освен това бяха известни със способността си да потискат разпространението на звука между горния и долния етаж, затова бяха особено търсени в многоетажните къщи.

Днес такива тавани рядко се изпълняват в новостроителството, защото вече съществуват по-ефективни и значително по-дискретни решения за топло- и звукоизолация. Освен това все повече собственици, чиито домове все още имат такива тавани, ги покриват или изцяло ги премахват, за да освежат външния вид на жилището си.

История

До Втората световна война таваните в американските домове се изграждаха основно от класическа варова мазилка – смес от портландцимент, вода и вар. По-късно тя беше заменена от гипсокартон, който остана основният материал до 60-те години. Именно тогава майсторите започнаха да използват продукт, известен като „пуканкова мазилка“. Приготвяна от креда, глина и вода, тя се напръскваше директно върху тавана и образуваше гранулирано покритие, наподобяващо извара. Тази тенденция остана актуална до началото на 80-те години, когато постепенно започна да отмира.

Предимства

Основното предимство на таваните тип „пуканки“ е способността им да заглушават шума между отделните етажи. Затова те бяха предпочитани за спални и семейни стаи – задържаха звука вътре и позволяваха на другите помещения да останат тихи. Монтажът им беше изключително лесен и не изискваше сериозни умения или подготовка. Освен това неравната им текстура по природа е малко „небрежна“, което ги прави идеални за маскиране на пукнатини, петна или повреден гипсокартон и мазилка отдолу.

Недостатъци и ефекти върху стойността

Макар че тези тавани се превърнаха в стандарт през 60-те и 70-те години, днес те придават остарял вид на дома и мнозина бързат да ги сменят. Грубата им текстура ги прави и трудно почистваеми – при опит за прахосмукачки или мокро избърсване от тях се откъсват парченца. Поради непривлекателния си вид и високата поддръжка те често намаляват пазарната стойност на имота. Затова много собственици преди продажба предпочитат да ги премахнат или да ги покрият с панели или гипсокартон.

Предупреждение: възможен азбест

Сериозен проблем при тези тавани е, че подобно на много строителни материали от същия период те могат да съдържат азбест. Азбестовите влакна, използвани някога в плочки, лепила и изолации, днес са доказано канцерогенни – при вдишване причиняват белодробен рак и други тежки респираторни заболявания. Ако вашият таван е монтиран преди 1980 г., е абсолютно задължително да бъде взета проба и направена лабораторна проверка за азбест, преди да предприемете каквото и да е отстраняване. В случай на положителен резултат демонтирането трябва да се възложи само на лицензирана фирма със специализирано оборудвание.

Чести погрешни схващания

Когато разберат за азбеста, често срещан в тези тавани, мнозина решават, че трябва да ги премахнат незабавно. Истината обаче е друга. Въпреки че този стил не се харесва на всички, има собственици, които спокойно живеят с такива тавани и дори ги предпочитат. Ако сте сред тях, няма за какво да се тревожите – азбестът е опасен само когато влакната му попаднат във въздуха. Това става единствено при шлайфане, рязане или пробиване на покритието. С други думи: ако таванът е непокътнат, а вие сте доволни от вида му, няма реална нужда да го премахвате.