Оксиди, използвани за лакови покрития: видове и техните предимства

Лакът е вид покритие, получено от сока на лакового дърво. Въпреки че сокът е млечнобял на цвят, след като бъде изложен на светлина и въздух, лакът променя оттенъка си към кехлибарен, червеникавокафяв или черен. Лакът се използва за защита и декориране на най-разнообразни предмети – мебели, музикални инструменти и домакински изделия.

Оксидите са химични съединения, образувани при свързването на кислород с друг елемент. Добавянето им към лаковете носи множество ползи, които зависят от конкретния вид оксид. По-долу ще разгледаме най-често използваните оксиди в лаковата индустрия и какво точно те подобряват.

Алуминиев оксид

Алуминиевият оксид, известен още като алумина, се произвежда чрез смилане на бокситова руда и нейното смесване с вар и каустична сода. Получената смес се изпомпва в съдове под високо налягане, нагрява се и се рафинира, в резултат на което се образува бял гранулиран материал, наподобяващ фина трапезна сол.

Когато се добави към лаково покритие върху дървени подове, алуминиевият оксид осигурява значително по-висока издръжливост и устойчивост на износване, което го прави предпочитан компонент за силно натоварени повърхности.

Диоксид на церия

Диоксидът на церия е оксид на церия – рядкоземен метал, който се среща в минерали като церит, монацит и бастнезит. Получава се чрез окисляване на цериев хидроксид и цериев карбонат и обикновено има формата на бял или светложълт прах.

Този оксид се добавя към лаковете, за да ги направи по-устойчиви на ултравиолетовите лъчи. Така покритието не се разгражда толкова бързо и запазва своите качества за по-дълго време, дори при продължително излагане на слънце.

Железни оксиди

Червеният железен оксид, познат като хематит, е кървавочервена желязна руда, широко разпространена в природата. Той се добавя към лака за постигане на по-голяма издръжливост и надеждна защита от корозия.

Черният железен оксид се образува, когато желязото бъде потопено в алкален воден солен разтвор при температура около 140°C (285°F). При използване в лаково покритие той предлага редица предимства:

• Изключително издръжлив е и не се напуква или отлепя;
• Устойчив е на корозия и износване;
• Запазва тъмночерния си цвят дори при излагане на много високи температури.

Титаниев диоксид

Титаният се среща в минерали като именит и рутил и обикновено се използва именно във формата на оксид. Титаниевият диоксид е бял пигмент, присъстващ в почти половината от всички лакове на пазара.

Благодарение на способността си да разсейва видимата светлина, той придава на лака яркост и непрозрачност. Освен това титаниевият диоксид допринася за повишена издръжливост и устойчивост на корозия на покритието.

Цинков оксид

Цинковият оксид, наричан още цинкит, обикновено е оранжев или червеникав на цвят поради съдържащите се в него манганови примеси. Чистият цинков оксид обаче е бял. Тъй като в природата той се среща рядко, търговският цинков оксид се произвежда от окислени цинкови сулфидни руди.

При добавяне към лака, използван за покриване на консервни кутии за храни, цинковият оксид помага да се предотврати обезцветяването на съдържанието от наличните железни или калайни сулфиди. Цинковите оксиди се използват и в други лакови формули за ефективна защита от корозия.