Китайските фенери най-вероятно са създадени с основната цел – осветление в къщи и навън. Портативният им дизайн позволяваше да се закрепват на дълги пръчки и да се използват като предшественици на съвременните фенери.
Фенерите служели като средство за комуникация на важни събития сред съседите. Цветът на фенера, поставен пред дома, указвал характера на събитието: червеният – радост (сватба, новородено), синият – болест, а двойните бели – смърт. Сложността и разходите за изработката също отразявали социалния статус на семейството.
Вече от 206 г. пр.н.е., по време на династия Хан, армията използвала фенери за сигнали за наближаващ враг или други заплахи. Чжъ Гелян, известен като Кунг Мин, създал „летящи“ фенери, които се издигали във въздуха, за да привлекат вниманието на съюзници и да повикат подкрепа.
Основният дизайн на китайския фенер почти не се е променил от древността. Сферичната рамка, изработена от леко дърво (бамбук) или метална мрежа, има подставка за свещ в долната част. Рамката се покрива с хартия, тюл или коприна, които разсейват светлината и създават мека светлина.
Фестивалът на фенерите е възникнал през 230 г. пр.н.е. и се празнува при първото пълнолуние от новата лунна година – „вторият новогодишен ден“. Първоначално хората пускали фенери с надеждата да видят духовете на починали близки. Днес се провеждат конкурси за най-красивия фенер, където занаятчии демонстрират уменията и креативността си.