Лампи от 1800‑те години

През 19‑ти век настъпи революция в осветлението. Традиционните маслени лампи бяха заменени от газови и електрически светлини, а в селските райони се запазваха старите методи. Този преглед представя основните типове лампи, използвани през 1800‑те, и тяхното развитие.

Китови лампи

През първото полувековие на 19‑ти век китовото масло беше предпочитан източник на светлина в корабоплаването, мините и други трудни работни места. Маслото от китове, особено от сперматокита, изгаряше с по‑малко мирис и дим в сравнение с други масла, а лампите бяха по‑ярки и издръжливи от свещите. Тези лампи имаше метален корпус, резервоар в долната част и фитил, затворен в стъклен цилиндър или метална решетка, украсени с метална капачка и пръстен за носене или окачване.

Керосинови лампи

Керосиновите лампи бяха патентовани през 1857 г. от Майкъл Дитц. Керосинът – известен също като „въглено масло“ – изгаряше по‑чисто от китовото масло, беше по‑евтин за производство и не се разваляше толкова бързо. Лампите можеха да имат същия дизайн като предишните, но се появиха и по‑декоративни модели, наричани „ураганни лампи“, с цветни стъклени резервоари и отворени стъклени капаци за пламъка.

Газови лампи

С естествен газ (метан) лампите станаха популярни в началото на 1800‑те, след като технологиите за рафиниране на въглища се усъвършенстваха. До 1860 г. те бяха свързани чрез подземни тръбопроводи, осигурявайки улично осветление в градовете и парковете. В домовете газовите лампи се монтираха в стенни скаси, защото не бяха преносими. Към края на века яркостта им се повиши чрез добавяне на оксиди.

Електрически лампи

Електрическите лампи с нажежаема жичка се използваха за публично осветление още през 1840‑те години – например в английски театър. Първоначално те бяха скъпи и слабо светли, но технологичният напредък ги направи по‑практични. През 1880 г. Томас Едисон инсталира ярки електрически лампи на парохода „Колумбия“. Тези лампи не бяха преносими и изискваха постоянен електрически захранващ източник.