Полилеи за свещи от XVIII век: изкуство, статус и инженерия

Дълго преди полилеите под високите тавани да бъдат свързани към електрическата мрежа, всички полилеи са били проектирани специално за свещи. За най-тежките и монументални екземпляри са използвани сложни системи от скрипци и въжета, чрез които осветителните тела се спускали надолу, за да могат свещите да бъдат заменени, запалени и върнати обратно на височината им. Никой обаче не можеше да гарантира, че искра няма да падне или че лошо закрепена свещ няма да се претърколи от голяма височина – инцидент, който често слагаше край на кариерата на прислужника. Въпреки рисковете, тези прекрасни реликви остават красиви и елегантни инженерни наследства, които се възхищават и до днес.

Материали

Полилеите за свещи от XVIII век варират от изключително богато украсени до откровено примитивни. Когато през 2004 г. Художественият музей в Ню Орлиънс организира изложбата „Нека има светлина“, антикварните експонати от тази епоха бяха отлети от бронз, месинг, ковано желязо, калай, сребро и злато. Най-орнаментираните бяха обковани с каменни кристали и стъклени капки, които отразяваха светлината в толкова много посоки, че осветеността на помещението се удвоявала. В другия край на дизайнерската скала стоиха полилеите, окачвани в домовете на бедните – изработени от скрап, те в буквалния и преносния смисъл представляваха най-елементарните конструкции. Полилеите изцяло от кристал и режисано стъкло се появяват на сцената едва в края на века.

Рамена на полилея

На пръв поглед може да помислите, че броят на рамената на полилеите за свещи е бил оставен на прищевката на майстора, но всъщност той е имал пряка връзка със социалния статут. Минувачите можеха да надникнат в дома отпреди викторианската епоха, ако завесите бяха дръпнати, и да забележат например, че 24 рамена разливат свещена светлина из стаите – сигурен белег за заможно семейство. Многоетажните жилища с безброй стаи, всяка със собствен многорамен полилей, символизираха върха на обществото – истинската елита на епохата.

Свещи

Наследство от XVII век, тръстиковите факлички (изработвани от евтиния и крайно неефективен свински восък) били използвани почти изключително от по-бедните домакинства в началото на XVIII век. Предимствата им обаче не се изчерпваха само с наличността на материала: те бяха освободени от Закона за данъка върху лоените свещи от 1709 г., който облагаше свещите, произвеждани от овча и говежда мас. Свещите се отливаха така, че двата им края да могат да горят едновременно, което доведе до създаването на полилеи, захващащи свещите по средата – оттам и изразът „свещ, палена от двата края“, използван и до днес. Пчелният восък, най-скъпият материал за свещи, беше запазен за монарсите, най-богатите семейства и църквата.

Фурнитура

Независимо от материала, използван за изработката на полилей за свещи през XVIII век, майсторите метали влагали еднакво време, усилие и дизайн и в създаването на необходимата фурнитура, която да украсява и закрепва конструкцията. Желязните вериги и куки били най-често срещаният окачващ механизъм. Сребърното запояване си оставало популярен метод за съединяване на рамената, свещниците и декоративните елементи. Тъй като най-великолепните модели от този период тежели стотици паунда, таванските поддържащи плочи и декоративните крепежни детайли били критично важни инженерни решения. В края на краищата полилеите трябвало да издържат многократното спускане и вдигане при всяка подмяна на свещите.