Селски къщи във викториански стил – история и характерни черти

Викторианската епоха бе период на разрастване и утвърждаване на средната класа. Това означаваше, че все повече хора разполагаха със средства, за да строят семейни къщи извън градовете – дотогава привилегия единствено на аристокрацията. Еклектичният характер на викторианската архитектура означаваше, че всяка къща се е строела според личния вкус на собственика си, макар общият облик да оставаше разпознаваем. Тъй като собствениците разполагаха с по-големи парцели в провинцията, те можеха свободно да следват своите архитектурни капризи.

Исторически фон

Кралица Виктория управлява Британската империя от 1837 до 1901 г., а през този период архитектурата и интериорите претърпяха значителни промени. Масовото производство направи стоките много по-достъпни. Нововъзникналата амбициозна средна класа с удоволствие купуваше модерните за времето си удобства, които улесняваха ежедневието и правеха домовете по-стилни – форми за сладкиши, калъпи за желе, ранен вариант на автоматичната машина за чай, газови водонагреватели и преси за пране.

Архитектура

Викторианците силно се вдъхновяваха от предишни архитектурни епохи, възпроизвеждайки готически и рококо елементи в своите проекти. Всяка селска къща се строеше по прищевките и фантазиите на собственика си и често изглеждаше като еклектична смесица от различни стилове. Типичните викториански черти включваха малки червени тухли, често подредени във фламандски шарки, които вече се произвеждаха масово, както и издадени еркерни прозорци и декоративни витражи. Понеже нямаше електричество, всяка стая имаше собствен огнище, поради което покривите на тези домове бяха осеяни с множество комини.

Тъкани, тапети и бои

Тъканите и тапетите във викторианските селски домове обикновено бяха с наситени шарки, често изобразяващи растителни и животински мотиви. Въпреки че движението „Изкуства и занаяти“ се стремеше да се откаже от прекалено украсения викториански облик, дизайнери като Уилям Морис бяха крайно популярни сред собствениците на къщи. Неговите тапетни дизайни бяха сред най-предпочитаните, а цветовата палитра – богата и тъмна. Много интериори включваха и пищни гипсови декорации по стените и таваните.

Интериорен дизайн

Викторианците покриваха всяка повърхност с изобилна орнаментика. Голяма популярност имаше таксидермията, особено на редки и необичайни животни, донесени от сафарита. Мебелите бяха масивни и богато тапицирани, често с декоративни копчета, а стаите – запълнени с тъмни дървени мебели. Големи килими покриваха полираните дюшемета. В банята стандартът беше свободностяща чугунена вана, която и днес се счита за символ на елегантността от тази епоха.