Селски къщи от XVIII век: колониалните архитектурни стилове

Селските къщи, проектирани през XVIII век, следват „колониалния“ стил, който доминира в архитектурата в периода между 1600 и 1820 година. Колониалната архитектура се среща както в Америка, така и в Африка и Азия, но самият стил произхожда от европейските колониални сили. С течение на времето тя се развива в няколко отделни направления, които отразяват културните и строителните традиции на различните метрополии.

Английски стил от първия период

Селските къщи, построени в Англия в началото на XVIII век, съответстват на английския стил от първия период. Той представлява само леко развита версия на късносредновековните строителни традиции. Основният строителен материал е почти винаги дърво, а покривите са стръмно наклонени. Причината е, че по-широките покриви и по-просторните помещения изискват инженерни решения, които все още не са били достъпни за архитектите от онова време. Стръмните покриви освен това помагат за отблъскването на снега.

Интересна особеност на тези къщи е, че прозорците са концентрирани предимно на втория етаж. Това е реликва от Средновековието, когато прозорците на приземния етаж са били сериозна уязвимост по време на нападение.

Джорджианска колониална архитектура

Когато си представяме типична селска къща от XVIII век, най-често наум ни идва именно джорджианският колониален стил. Тухлата заменя дървото като основен строителен материал, а ниските, просторни прозорци изместват малките прозорци на втория етаж, характерни за по-старите къщи. Тази промяна говори за подновено чувство за сигурност – англичаните вече могат да натрупват богатство без постоянен страх от насилие.

Ниските, полегати покриви подсказват две неща. Първо, че английската архитектура вече разполага с по-усъвършенствани технически решения. Второ, че Британската империя се е разширила към множество субтропични региони, където стръмните покриви, служещи за отблъскване на снеговалежа, вече не са необходими.

Холандска колониална архитектура

Различията между джорджианската и холандската колониална архитектура отразяват нарастващото напрежение между колониалните сили, което кара стилът да се развива по отделни, макар и успоредни линии. Адаптацията към субтропичния климат остава характерна черта и на холандската селска къща – просторните прозорци и ниските покриви се запазват.

Строителният материал обаче е различен. Докато британците възприемат тухлата като предпочитан избор, холандците продължават да строят основно с дърво. В същото време стремежът към по-декоративна и по-малко практична архитектура остава ярко изразен и се проявява в ярката, цветна фасадна боя – често синя или жълта.

Испанска еклектика

Испанската еклектика също е колониален стил, но значително промененият статус на Испания като велика сила се отразява в специфичния характер на тези къщи. След като Испания губи позицията си на свръхдържава през XVIII век, стремежът да се догонват британските и холандските архитектурни тенденции до голяма степен изчезва. Вместо това испанският еклектичен дизайн се опира на наследството на испанските къщи от XVI и XVII век.

Използването на земни материали в строителството отразява ограничения достъп на Испания до дърво. Широките прозорци, за разлика от тези в другите колониални стилове, са продиктувани от дългогодишните особености на испанския климат, а не от адаптации към нови колониални територии. По същество това е най-архаичният дизайн, редовно прилаган през XVIII век, макар че по-късно той е възроден с успех в Америка.