Историческите веранди и балкони през вековете

Архитектите вплитат веранди и балкони в своите проекти още от стотици години. През Средновековието църквите използвали балкони и веранди като подслон за посетителите, а свещениците там се срещали с вярващите преди началото на службата. По-късно, в колониална Америка, мнозина от жителите на Новия свят започнали да строят къщи в различни стилове, включващи балкони и веранди. Сред най-разпространените били френският колониален стил, италианският, холандският колониален и готическото възраждане.

В тази статия ще разгледаме четири от най-емблематичните исторически стила, оформили вида на верандите и балконите в световната архитектура.

Испанска колониална архитектура

Епохата на испанските колониални жилища продължава през целия XVIII век, а подобни къщи могат да бъдат видени в Мексико, Флорида и на територията на съвременния югозапад на Съединените щати. Верандите в този стил са били известни под названието „порталес“. Те обикновено са били тесни и обърнати към улицата или към вътрешния двор на дома.

Както останалата част от къщата, порталите са имали глинобитни стени и плоски тавани или покриви. Нерядко над верандата е издиган балкон, чиито ръбове са били оградени с ковано-желязни парапети, докато самата веранда е разчитала на масивни дървени греди за опора. И дървените греди, и металните перила са били украсени с изящни, сложно изпълнени орнаменти.

Викториански стил

Сградите, издигнати по време на управлението на английската кралица Виктория (1837–1901 г.), са известни като къщи във викториански стил. Тази архитектура е широко разпространена в Съединените щати, Обединеното кралство и Австралия.

Балконите и верандите на викторианските домове се отличават с характерната дърворезба, наричана „джинджърбред“ поради приликата ѝ с декоративните фигури от тесто. Повечето къщи от тази епоха имат покрити веранди на предната фасада, обърната към улицата. Типична особеност са белите профили, а при някои жилища верандата обгръща напълно цялата сграда. Подобно на верандата, викторианските балкони също имат собствени покриви и обикновено са разположени точно над нея, образувайки ефектна многоетажна композиция.

Гръцко възраждане

Сградите в стил гръцко възраждане започват да се строят в Съединените щати в началото и средата на XIX век. Те следват образците на древногръцките храмове, като най-характерният им елемент са високите бели колони на фасадата.

Верандите на тези сгради са известни със своите геометрично балансирани и хармонични пропорции. Повечето домове разполагат с високи бели колони, които визуално и конструктивно свързват балкона с верандата – класическата схема предвижда балконът да бъде разположен непосредствено над покритата веранда, създавайки монументален, храмоподобен външен вид.

Италиански стил (Италианато)

Вдъхновена от италианската ренесансова архитектура от XVI век, вълната от сгради в стил италианато избухва през XIX век и обхваща цяла Европа и Съединените щати. На американския континент тези постройки са концентрирани основно в североизточните и среднозападните региони.

Повечето италиански къщи са с почти квадратна форма, а верандите им често покриват голяма част или дори цялата предна страна на жилището. Декорът е изключително пищен: стенописи върху покрива на верандата, чугунени парапети, майсторски резбовани колони и ажурни решетки по перилата. Този стил придава на домовете елегантност и романтичен, южняшки характер.

Днес тези исторически стилове продължават да вдъхновяват съвременните архитекти и дизайнери, а реставрираните веранди и балкони остават безценна част от архитектурното наследство по целия свят.