Маркира ли се истинската стерлингова посуда с номера?

Чистото сребро е твърде меко за изработка на прибори, но стерлинговото сребро – съставено от 92,5 процента сребро – съчетава функционалност и красота. Серийно произвежданата стерлингова посуда се предава като семейна реликва от повече от век: тя води началото си от 30-те години на XIX век и става широко достъпна след Филаделфийската изложба „Centennial“ през 1876 година. През 1906 г. Законът за маркиране (National Stamping Act) задължи производителите да отбелязват сребърните и златните изделия със съдържанието на метала и името на производителя. Въпреки това можете да откриете чуждестранно сребро, произведено не за американския пазар, което не отговаря на този закон. Именно такива стерлингови изделия могат да носят номерни маркировки.

Американска система за маркиране

Съгласно Закона за маркиране стерлинговото сребро трябва да съдържа 92,5 процента сребро и 7,5 процента сплав с допустима точност от 4/1000. При отчитане на всички спойки и сплави законът допуска отклонение от 10/1000 за стерлинговото сребро. Монетното сребро (coin silver) трябва да съдържа 90,0 процента сребро и 10 процента сплав с точност 4/1000 и без отклонение под 10/1000 от нанесената маркировка. Всеки вносител или производител е длъжен да добави търговска марка или идентификатор със същия размер като информацията за съдържанието. Производителите, продавачите и вносителите нямат право да маркират изделията като „sterling“ или „sterling silver“, освен ако те не отговарят на стандарта.

Маркировка върху стерлингова посуда

Много модели стерлингова посуда носят своята идентификация на най-тясната част от гърба на дръжката. Изделието може да бъде щамповано или релефно отбелязано със „sterling“, както и с логото или името на производителя. Gorham използва лъв и староанглийската буква „G“, което създава впечатление за английско сребро. Reed & Barton поставя „R & B“ в подобен стил. International Silver маркира изделията с „International Sterling“ или „Sterling“ с търговска марка, изобразяваща индианец. Kirk Stieff използва надписа „Kirk Sterling“ в квадрат с емблема на птица. Стерлинговата посуда, произведена в Америка, обикновено няма номера, но винаги е ясно обозначена със стерлинговата идентификация.

Европейски номерни маркировки

Други страни са подхождали по-свободно към маркирането на стерлинговата посуда. Датската стерлингова посуда се превърна в класически колекционерски предмет в САЩ благодарение на стила „датски модернизъм“ от 50-те години на XX век. Датският стандарт за сребро след 1936 г. беше 830 проба, докато за експортирания стерлинг се изискваше 925 проба. Датският стерлинг често е маркиран с „925S“ заедно с името на страната и знака на производителя. Според сайта 925-1000 знакът с трите кули гарантира сребро с проба не по-ниска от 826.

Мексикански маркировки

Мексиканското сребро може да носи номерни маркировки, както и надписи „Silver“ или „Mexico Silver“. Мексиканското правителство въведе щампата с орел през 1948 г., но я премахна през 1979 г. в полза на номерната система „TC-30“, създадена да идентифицира конкретните производители и местата на производство. Мексиканското сребро може да е монетно сребро с проба 900, стерлингово сребро с проба 925 или дори да съдържа повече сребро, отколкото американският стандарт изисква за стерлинг – то често се среща маркирано с проби 950 или 980. Въпреки че комплектите стерлингова посуда от Мексико не са чести, Пени К. Морил представя някои комплекти на майстора Ектор Агилар в книгата „Silver Masters of Mexico“.