Хладилният агент е жизненоважен за работата на всеки хладилник. Много хора се изненадват, когато разберат, че хладилникът всъщност не използва хладилен агент, за да „добавя“ студ в камерите си. Тъй като студът е просто състояние на липса на топлина, хладилните агенти действат чрез извличане на топлина, а не чрез генериране на студ.
С течение на годините комерсиално достъпните охлаждащи агенти преминаха през няколко еволюции в химическия си състав. Най-известният сред тях е фреон – запазена търговска марка, която с десетилетията се превърна в общоприето наименование и днес често се използва за почти всякакъв вид хладилен агент. Истината обаче е, че не всички хладилници вече работят с фреон, а самият той скоро ще бъде напълно изведен от употреба.
Фреон е патентованото име на компанията DuPont за хладилните агенти дихлородифлуорметан (CFC) и хидрохлорофлуоровъглеводороди (HCFC). Тези универсални охладители бяха основа на системите за климатизация, отопление и вентилация, както и на битовите уреди и автомобилните приложения в продължение на около 50 години.
Интересен факт е, че една от основните причини фреон да бъде толкова масово възприет е именно усещането за безопасност около него. Той представляваше приветствена алтернатива на значително по-опасните и токсични хладилни агенти, използвани преди неговото появяване. Като ранна демонстрация на тази безопасност, ученият, на когото се приписва откриването му, дори запълвал белите си дробове с газа и после издухвал свещ с него. За съжаление, безупречната репутация на фреон се оказа твърде хубава, за да е истина.
Озонът се образува от естествената реакция между кислорода и слънчевата светлина. Тънък пласт озон заобикаля Земята на височина от приблизително 29 километра. Озоновият слой изпълнява жизненоважната функция да блокира ултравиолетовото лъчение от Слънцето. В големи количества UV лъченията са вредни за живота на планетата – те допринасят за развитието на ракови и други заболявания, както и за увреждането на растенията.
Проблемът е, че съединенията CFC и HCFC, съставляващи фреона, са изключително стабилни и химически инертни. Именно тези свойства позволяват на освободените в атмосферата хладилни агенти да се издигат много високо, преди да бъдат разградени от слънчевата светлина. При разпадането си те отделят свободни радикали, които разрушават озона.
Уврежданията на озоновия слой бяха потвърдени за първи път в началото на 70-те години на XX век и бяха свързани с употребата на CFC и HCFC като хладилни агенти и пропеланти в аерозолни опаковки. Изпускането на фреон R-12 и R-22 в атмосферата от климатици и хладилници беше определено като една от основните причини за изтъняването на озоновия слой.
През 1989 г. Монреалският протокол официализира постепенното международно намаляване на употребата на CFC и HCFC, включително на всички видове фреон. Процесът е планиран да завърши с пълна забрана до 2030 г.
За щастие, няма да се налага да ви доставят блокове лед у дома, за да съхранявате свежи храни в кухненския си хладилник. Днес съвременните хладилници са проектирани специално да работят с новите заместители на CFC и HCFC агентите. Въпреки че никой от тях не е напълно екологично неутрален, агенти като HFC-134A съдържат само флуор и не включват хлора, разрушаващ озоновия слой.
Новите хладилни агенти се произвеждат от различни производители и не се предлагат под марката Фреон. Освен това вече не се произвеждат нови хладилници, работещи с фреон. По-старите модели не могат да бъдат преоборудвани за новите агенти. Когато такъв уред достигне края на експлоатационния си живот, фреонът трябва да бъде безопасно извлечен в съответствие със строгите указания на Агенцията за опазване на околната среда, преди уредът да бъде рециклиран или изпратен на депо.