Зеленчуците се нуждаят от вода за регулиране на температурата, растежа и развитието на плодовете. Ефективното използване на водата означава влагата да бъде насочвана директно към корените, като по този начин се намалява изпарението. Видът на почвата също влияе върху времето, необходимо за поливане – глинестата почва поема вода значително по-бавно от пясъчната.
Растенията с плитки корени, като маруля, цвекло и манголд, поливайте, докато почвата навлажнее на около 15 см под повърхността. За видовете с дълбока коренова система – царевица, домати и аспержи – влагата трябва да проникне на около 60 см дълбочина. Повтаряйте поливането, когато горният слой на почвата на около 5 см дълбочина е сух.
Съобразявайте графика на поливането както с фазата на развитие, така и с вида на растението. Поникналите разсади дръжте равномерно влажни, но не и преовлажнени. По-зрелите растения реагират по-добре на обилно и дълбоко напояване на всеки пет до седем дни, отколкото на чести и кратки поливания.
Критичните периоди за поливане варират според културата, но повечето растения се нуждаят от постоянна влага по време на цъфтежа и образуването на плодовете. Бобовите изискват постоянно влажна почва по време на опрашването и развитието на шушулките. Кръстоцветните зеленчуци, като броколи и карфиол, се нуждаят от поне 5 см вода седмично по време на оформянето на главите. Лук, моркови, ряпа и картофи поливайте веднъж седмично, докато влагата достигне около 45 см дълбочина в периода на уголемяване на кореноплодите.
Основните методи за напояване включват ръчно поливане, капково напояване и осцилиращи пръскачки. Ръчното поливане с лейка е напълно достатъчно за малки градини – то е евтино, но отнема повече време в сравнение с другите варианти.
Капковото напояване ефективно насочва водата точно към кореновата зона със скорост, която почвата поема без оттичане. Недостатъците му са по-високата цена и необходимото време за инсталиране. При осцилиращите пръскачки голяма част от водата се губи чрез изпарение, което ги прави най-неефективния метод. Въпреки това те са практичен избор при поливане на големи еднородни площи, например царевични посеви.
Мулчът намалява температурата на почвата и изпарението във влажна среда, а също потиска плевелите, които се конкурират с културните растения за вода. Органичният мулч – слама, листа и окосена трева – допълнително подобрява водозадържащата способност на почвата в процеса на разграждане.
Нанесете слой от около 5 см дървесни стърготини или окосена трева и до 15 см слама в края на пролетта, след като почвата се затопли. Неорганичният мулч – черно полиетиленово фолио, вестници и агротекстил – запазва структурата си значително по-дълго от органичния. Вестниците са толкова ефективни колкото пластмасовото фолио и задържат по-малко топлина в горещ климат.
Пестете вода, като наблюдавате внимателно растенията и почвата, за да прецените кога те се нуждаят от влага. Ако растенията страдат от недостиг на вода, листата им придобиват синкавозелен оттенък, увяхват и се извиват навътре през най-горещата част на деня. При преовлажняване листата стават жълтозелени, отпускат се и се сплескват. Ако 15 минути след поливането по повърхността на почвата все още стоят локви, добавете компост, за да подобрите дренажа.