Амонячен азот срещу урея: сравнение на торовете

Азотът е един от най-важните хранителни елементи за растенията – от него се образуват протеините и е ключов за фотосинтезата. Много култури, като напр. царевица, имат висока нужда от азот и бързо изчерпват запасите в почвата. Същото важи и за много тревни площи. За да се поддържа здрав растеж, азотът трябва да се възстанови – естествено чрез азотния цикъл или чрез изкуствени торове, съдържащи амонячен азот или урея.

Урея

Уреята е евтин, високоазотен тор, широко използван в земеделието. Тя съдържа около 46 % азот, което подпомага силен растеж и високи добиви. Първоначално уреята се предлагаше като мека смес, но днес се произвежда под формата на гранули с минимално замърсяване при производството.

Амонячен азот

Амонячният азот произлиза от амония и е една от формите, които растенията усвояват директно. В почвата той обикновено се среща като амониев йон (NH₄⁺), който се образува естествено в азотния цикъл или се внася с изкуствени торове. При алкални почви (pH ≥ 8,0) амоният се превръща в амоняк (NH₃) и се изпарява, като така азотът се губи в атмосферата.

Азотен цикъл

Дъждът и бобовите растения (напр. боб, люцерна) внасят атмосферния азот в почвата. Декомпозицията на растителни и животински остатъци, както и прилагането на синтетични торове, също допринасят за натрупване на азот. Този азот обаче не е директно достъпен за растенията. Бактериите в почвата преобразуват атмосферния азот и уреята в амоний, а част от амония се превръща в нитрат – форма, която растенията също усвояват.

Проблеми и предизвикателства

Превръщането на атмосферния и синтетичния азот в усвоими форми отнема време. Непреобразуваните излишни торове могат да се отмиват или просмукват в близките водоеми, водейки до замърсяване. Също така, при сухи условия уреята може да се превърне в амоняк, като значителна част от азота се изгубва чрез изпаряване.