От какви видове скали е изградена почвата?

На пръв поглед шепа пръст може да изглежда като безинтересна буца тъмна или песъчлива земя. Под микроскоп обаче почвата кипи от дребни органични и неорганични вещества. Мъртвите и разложени растения и животни бавно се разграждат в почвата, придавайки ѝ тъмен и рохкав характер. Към органичната материя се примесват различни количества неорганични вещества: малки молекули вода и въздух, смесени с дребни зърна от скали и минерали.

Видовете скали в почвата се класифицират в три основни категории: магмени, метаморфни и седиментни. Тези различни типове скали определят разнообразната текстура и консистенция на почвата и влияят на способността ѝ да поддържа растителен живот. Свежата, новообразувана скала непрекъснато обогатява почвата чрез забележителните природни процеси, известни като изветряне и ерозия.

Как се образува почвата?

Почвата се формира чрез изветряне и ерозия – процесите, които разрушават твърдата скала на малки частици. Изветрянето е физическият или химичният процес, който разгражда скалата. Вятърът, движещата се вода, валежите, ледът, температурните промени, геологичните движения, копаещите животни и корените на растенията – всички те допринасят за изветрянето на скалите. Ерозията пренася изветрения материал по цялата повърхност на Земята. Наводненията, вятърът и други природни сили разнасят дребните скални частици из сушата.

В зависимост от комбинацията на органични и неорганични вещества текстурата на почвата може да бъде песъчлива, тинеста или глинеста. Песъчливата почва съдържа повече скални частици, отколкото органична материя; тинестата почва е богата на органични вещества; а глинестите почви задържат повече вода от песъчливите и тинестите разновидности.

Магмени скали

Магмената скала съставлява по-голямата част от земната кора и представлява основата за другите два типа скали. Нарича се още вулканска скала, тъй като произхожда от лава. Магмената скала е богата на хранителни вещества – тя обогатява почвата с необходимите минерали като желязо, магнезий и калций.

Учените разделят магмените скали на две основни групи: базалтова и гранитна. Базалтовата скала се образува от лава, охладена близо до повърхността на Земята, поради което е по-мека и по-податлива на изветряне и ерозия. Гранитната скала кристализира дълбоко в земната кора и е значително по-твърда и по-бедна на хранителни вещества. Типични примери за магмени скали са базалт, гранит, пемза и фелдшпат.

Метаморфни скали

Метаморфната скала е скала, претърпяла промяна в химическата си структура, наречена метаморфоза. Този вид скала първоначално е бил магменска или седиментна скала, подложена на интензивна топлина или огромно налягане, които са променили химическия ѝ състав.

Учените класифицират метаморфните скали според процеса, довел до тяхното образуване. Скалите, преобразени под въздействието на топлина, се наричат контактни метаморфни скали, а тези, образувани под налягане – регионални метаморфни скали. Ярки примери за метаморфни скали са мраморът, шистите, гнайсът и кварцитът.

Седиментни скали

Седиментната скала е втвърдена смес от неорганичен и органичен материал. Тя обикновено се среща в по-плитките и нискоразположени участъци на земната кора. Седиментните скали се образуват, когато натрошени отлагания от магменски или метаморфни скали се смесят с органична материя. Сместа се уплътнява и втвърдява под действието на налягане или топлина. За разлика от метаморфните скали, седиментните не се променят химически. Те са най-податливият на разрушаване и ерозия тип скала. Сред примерите за седиментни скали са варовикът, шистите, пясъчникът, алевролитът и гипсът.