Как фермерите предпазват горния почвен слой от оттичане

Според Дейвид Пиментел от Корнелския университет почвената ерозия унищожава всяка година приблизително 10 милиона хектара (24,7 милиона акра) земеделска земя. Една от основните причини за ерозията е водата, която предизвиква оттичане на почвата. Когато плодородният горен пласт се отмие, земята губи продуктивността си. Затова фермерите прилагат различни техники за предотвратяване на оттичането и опазване на най-ценния си ресурс – горния почвен слой.

Поддържане на растителните остатъци

Земеделските методи с намалена обработка и без обработка (нулево земеделие) намаляват оттичането на почвата, като запазват растителните остатъци върху повърхността. При системите с намалена обработка орането се извършва по-рядко и по-повърхностно в сравнение с традиционните методи. При нулевото земеделие се използват машини като пневматични сеялки, които елиминират обработката на почвата, а плевелите по угарите се унищожават с хербициди вместо с оран. Растителните остатъци се оставят върху почвата, вместо да бъдат заоравани. Щраковото мулчиране представлява разпределяне на сламени остатъци върху повърхността и обработване на почвата така, че остатъците да останат отгоре. Тези остатъци пречат на дъждовната вода да докосне пряко почвата, поради което водата не може да я отнесе.

Покривни култури

Покривните култури са гъсто растящи растения, които покриват почвата и я защитават от оттичане. В стопанства с широко разположени култури, като овощни градини, покривните култури могат да се засаждат между редовете за постоянна защита. В други случаи внимателното планиране на сеитбообращението с включване на покривни култури помага за намаляване на ерозията. Например фермерите могат да включат фуражните треви в ротация със зърнените култури. Покривните култури могат също да се засяват след прибирането на основната реколта, осигурявайки защита през зимата.

Растителност

Растителността задържа почвата и забавя потока на водата. Постоянните ивици треви или храсти, разположени напречно на склона – практика, известна като лентово земеделие, – прекъсват потока на водата и спират оттичането. Създаването на затревени водопроводни канали там, където водата естествено се стича или се насочва към оттока, задържа почвата на място и предотвратява образуването на долове и дерета.

Контурна обработка

При контурната обработка фермерите орат и сеят перпендикулярно на наклона на хълма. Малките бразди, оставени от тези дейности, минават напречно на склона, задържат почвата и забавят течението на водата, което намалява оттичането. Напротив, обработката успоредно на наклона създава канали, по които водата се стича свободно до самото подножие, усилвайки ерозията. Колкото по-стръмен е склонът, толкова по-малко ефективна е контурната обработка – при много стръмни склонове тя дори може да увеличи оттичането, като концентрира водния поток.

Терасиране

Терасирането разбива стръмнината на склона. Терасите се изрязват в склона, създавайки стъпаловидни нива и съкращавайки дължината на наклонения участък между равните площи. По-краткият склон намалява скоростта на водата, което значително ограничава количеството отнесен горен почвен пласт. Водата се насочва към безопасно място, където да се оттече без да уврежда почвата.