Дзен градините, известни още като сухи или каменни градини (на японски: かれさんす – karesansu, „сухо планинско‑водно“), са неразделна част от японската култура и духовност.
Към 6‑вия век в Япония се засъежда практиката на дзен будизма. Японски будистки монаси, вдъхновени от пътуванията си в Китай, започват да създават първите дзен градини. Столицата Киото, като древен културен център, бързо се обогатява с множество такива градини.
Сайхо‑джи, известен също като Коке‑дера („Храмът на мъховете“), се формира в края на 6‑вия век и е реставриран през 1339 г.
Кеннин‑джи е най‑старият дзен храм в Киото. Неговият известен двор „Чоонтей“ – „Градината на звука на вълната“ – е пример за минималистичното изразяване на дзен естетиката.
През 14‑те и 15‑те векове в Япония се внасят китайски пейзажни картини, които допринасят за оформянето на дзен градините. Един от най‑известните примери е Рёан‑джи – „Храмът на спокойния дракон“, построен през 15‑те век и до днес запазен в Киото.
История на японските дзен градини
Мини дзен градина: съвети за спокойствие и хармония вкъщи и в офиса
Успокояващи ефекти на японските каменни градини
Японска вътрешна архитектура
Какво е японският футон: устройство, части и съвременна употреба
Японски каменни градини: растения
История и видове на дзен градините