Според Метрополитън музей на изкуствата, записите от династия Чоу посочват, че най‑ранните китайски градини били огромни паркове за лов и луксозно отдих за аристокрацията. По‑късно се появяват по‑малки частни градини, в които скалите и други ландшафтни елементи символизират природния свят в миниатюрен мащаб. Създавайки микрокосмос, посетителят изпитва всички усещания на природата – всяка скала, воден елемент или растение представлява конкретен природен феномен.
Скалите в китайските скални градини се различават по размер, форма, цвят и текстура, според тяхната функция и символика. Отделните скали често символизират острови или върхове на планини, докато групи от скали изобразяват планински вериги или текуча вода. Според Метрополитън музей, текстове от династия Хан свързват декоративните скали с „мистичните планински райове на безсмъртните“ – острови като Хорай, Еишу, Ходжо и Корио. Оценяват се по текстура, лекота и порьозност, като предпочитаните са вертикално ориентирани, тежки в горната част и богато текстурирани.
Китайският термин „шън шуй“ (山水) буквално означава „планини и вода“, затова водата е ключов елемент в скалните градини. Тя носи мекота, която балансира твърдостта на скалите. Обичайно се създава малко централно езеро с разклонени потоци, имитиращи големи водни масиви. Често се включват малки фонтани, каскади или източници. Когато истинска вода не е възможна, се използват стъклени плоскости или други отражаващи елементи, символизиращи езера.
В традиционната китайска скална градина скалите са „скелетът на вселената“, водата – „кръвта“, а растенията – „косата“. Дървета, храсти и цветя не са главният фокус, но създават хармоничен, балансиран пейзаж. Малки дървета и храсти олицетворяват обширни гори, а цветя – красотата и краткотрайността на живота. Бамбукът символизира вярност и дълголетие, борът – мъдростта на старостта, хризантемата – доброто приятелство, а върбата – елегантност.