Отглеждане на паунова селагинела: най-чести проблеми и решения

Пауновата селагинела (Selaginella uncinata) е полувечнозелено растение от групата на т.нар. „родственици на папратите“, родом от Китай. То достига едва 15 см височина, като се разстила до около 60 см на ширина. Размножава се чрез спори и не образува цветове. Това атрактивно миниатюрно растение е прекрасно почвопокривно решение и се чувства отлично в висящи кошници и балконски кутии. Ако му осигурите сянка и добре дренирана почва, рядко ще срещнете проблеми.

Не понася пряко слънце или суха почва

Пауновата селагинела изискра поне 50% сянка, а почвата трябва да бъде постоянно влажна. При излагане на горещо, пряко слънце листата се изгарят и растението може да загине. Ако почвата изсъхне, отделните части започват да увяхват, пожълтяват и в крайна сметка умират.

Прекаленото торене може да я убие

Торете това деликатно растение внимателно и умерено. Използвайте балансиран тор със съотношение N-P-K 10-10-10 (азот, фосфор и калий), разреден наполовина от дозата, посочена на етикета. Подхранвайте веднъж седмично от пролетта до края на лятото. През зимния период торене не се препоръчва.

Заблатена почва – сериозен враг

Макар че селагинелата обича влагата, тя не понася прекалено мокра почва. Ако я отглеждате като почвопокривно растение под дървета, сянката осигурява нужната светлина, но при лош дренаж и продължителен застой на водата листата увяхват и често не се възстановяват, дори след като почвата отново стане нормална.

Гъбични заболявания

Гъбичките Phytophthora и Pythium могат да атакуват растението, поразявайки неговата съдова система и предизвиквайки увяхване на листата и стъблата. Тези болести обикновено се развиват там, където има стояща вода, затова осигурете бърз дренаж след дъжд или поливане. Според сайта на Калифорнийския университет (UC IPM) пръскането на засегнатите растения с фунгицида фосетил-Al помага за контролирането на двете инфекции.