Белите вредители по бирючината: как да спасите живия си плет от щитовки и белокрилки

В идеалния свят правилно поддържаните и редовно подрязваните живи плетове от бирючина (Ligustrum spp.) биха гарантирали гъсти прегради със зелена или златиста зеленина, които оформят и разделят външните ви пространства. Реалността обаче е друга – бирючината има свои обезобразяващи врагове, сред които два вида дребни, бели насекоми, смучещи растителния ѝ сок. Оставени без контрол, те отслабват и опетняват плетовете чрез храненето си. Хубавата новина е, че при ранно откриване справянето с тези вредители е сравнително лесно.

Щитовка по бересклета (Unaspis euonymi)

Толкова е дребна тази вредителка, че два мъжки екземпляра едва биха се побрали на главата на карфица – това са стройните кремавобяли насекоми, чиито женски са по-едри, сиви до тъмнокафяви. Щитовката изсмуква сока на бирючината с острите си, сламовидни устни части и дава живот на миниатюрно жълто потомство. Ларвите се излюпват в края на пролетта или началото на лятото, в зависимост от климатичната зона (зони 4–10 по класификацията на USDA), в която расте гостоприемният плет. Те напускат защитната черупка на майка си, прикрепят се към растението и започват да се хранят, докато не изградят собствения си восъчен щит. Мъжките ларви завършват развитието си като крилати индивиди, готови за копулация. Второто поколение, излюпено през лятото, се превръща в зрели оплодени женски, които прекарват зимата върху растението до настъпването на пролетта.

Повреди, причинени от щитовката

Въпреки че се появява само периодично по бирючината, тази щитовка може да нанесе сериозни щети. Слабите зараждания се проявяват с жълти петна по листата. При по-силна инвазия вредителите покриват листата и стъблата, нарушават фотосинтезата и водят до окапване на листата, потиснат растеж или дори частично и пълно изсъхване на клоните.

Как да се справите със щитовката

При млади, малки растения често е достатъчно да отчистите щитовките механично с абразивна гъба или стара четка за зъби. При пораснал плет може да се наложи да отрежете и унищожите засегнатите клони. Възрастните индивиди са защитени от восъчните си черупки, което прави конвенционалните инсектициди почти безполезни – затова най-ефективното средство е готовата за употреба градинска мас, която задушава ларвите, преди да са се закрепили. Облечете защитни дрехи и очила и напръскайте добре навлажнения плет при температура между 40 и 90 °F (около 4–32 °C). Третирайте целия плет, докато разтворът започне да капе, или спазвайте дозировката, посочена на етикета. Особено внимание обърнете на долната страна на листата и клоните.

Цитрусова белокрилка (Dialeurodes citri)

Цитрусовата белокрилка атакува живи плетове от бирючина в районите от средноатлантическите щати през крайбрежието на Мексиканския залив до Югозапада и Калифорния. Насекомите зимуват по долната страна на листата като ларви в последния стадий на развитие, а през пролетта узряват и снасят яйцата си.

Повреди, причинени от белокрилката

Както при щитовките, неподвижните ларви и дребните, бели четирикрили възрастни се хранят с растителен сок и влошават ситуацията с лепкавите си, богати на захари изпражнения, известни като медена роса. Когато носимите по въздуха саждисти гъбички попаднат върху бирючина, покрита с медена роса, плетът се озовава под грозни пластове прахообразни черни гъбни спори. Масивната саждиста мана може да отслаби растенията, като блокира фотосинтезата.

Как да се справите с белокрилката

Ранните зараждания могат да бъдат овладяни чрез силна струя вода от градинския маркуч, отстраняване на слабо засегнатите листа с резитба или събиране на възрастните насекоми с ръчна прахосмукачка – след което ги замразете за една нощ, преди да ги изхвърлите. При тежка атака напръскайте плета с готова за употреба градинска мас, по същия начин както при щитовката. И тук задълбоченото покриване на листата е решаващо за унищожаването на неподвижните ларви. Допълнителен бонус: третирането с мас премахва и саждистата мана.