Остава ли брашнестата мана в градинската почва дълго време

Брашнестата мана не е почвено заболяване. За разлика от болестите по растенията, предавани чрез почвата, като вертицилиозното и фузариозното увяхване, които могат да оцеляват в градинската земя с години, гъбите, причиняващи брашнеста мана, остават свързани със заразения растителен материал.

Заболяването се причинява от голям брой видове гъби, като Erysiphe spp., Sphaerotheca spp., Unicinula spp. и Microsphaera spp., които често атакуват само определени растения или групи растения. Спорите, които те произвеждат, се разнасят във въздуха, задържат се по растенията и могат да останат върху горния слой на градинската почва.

Не бъркайте брашнестата мана с лъжливата брашнеста мана (Plasmopara spp.) – това е съвсем различно заболяване, чиито симптоми на пръв поглед си приличат.

Симптоми по растенията

Брашнестата мана може да засегне почти всякакви растения. Гъбата покрива повърхността на листата с бело или сивкаво налеп, наподобяващ брашно. Често се заразяват и стъблата, пъпките, цветята и плодовете. Листата може да пожълтеят и окапят, а пъпките – да не се отворят. Младите, сочни издънки са значително по-податливи от по-старите части на растението. Въпреки че налепът е силно обезобразяващ на вид, гъбата рядко причинява сериозни поражения или убива растенията.

Жизнен цикъл на гъбата

Гъбите, причиняващи брашнеста мана, се нуждаят от конкретния вид растение, което инфектират, за да оцелеят. Те не проникват навътре в гостоприемника, а образуват гъбни нишки (мицел) по външната повърхност на листата или стъблата. Хранят се, като изпращат кореноподобни структури (хаустории) в най-горния клетъчен слой на растението.

През зимата гъбите оцеляват, заловени за растителни остатъци. С настъпването на пролетта плододаващите им структури отделят спори, които вятърът или дъждовните пръски пренасят към нови гостоприемни растения.

Нехимичен контрол

Сянката благоприятства развитието на брашнестата мана, затова засаждайте чувствителните видове на слънчеви места. Избягвайте прекомерното или късното лято торене, тъй като то стимулира сочен млад прираст, който гъбата предпочита. По-добър избор са бавно действащите торове.

Подобрете циркулацията на въздуха чрез резитба или като засаждате растенията на по-голямо разстояние едно от друго. Лошата проветривост увеличава влажността и ускорява разпространението на инфекцията. Премахването на заразените части и на растителните остатъци през есента помага за намаляване на инфекциите през следващия сезон.

Химичен контрол

Няколко градински масла се оказват ефективни за предотвратяване и потискане на брашнестата мана. Серните пръскания са най-подходящи като превантивна мярка. Нетоксичен разтвор от сода за хляб и леко градинско масло (1 супена лъжица сода за хляб и 2,5 супени лъжици масло на около 4 литра вода) се доказа ефективен срещу заболяването според изследователи от Университета на Род Айлънд.