Как да се отървем от дивите теменужки в тревата – проверени методи

Изразът „срамежлив като теменужка“ описва плахи и незабележими личности, но няма нищо общо с агресивните диви теменужки (Viola spp.), които досаждат на собствениците на къщи навсякъде. Някои не искат да имат нищо общо с това на пръв поглед неконтролируемо диво цвете, докато други ценят ярките му цветове в пролетните тревни площи. Премахването им е истинско предизвикателство за градинарите – някои просто се примиряват с присъствието им. Съществуват няколко работещи подхода, но ако искате резултатът да бъде постоянен и без употреба на химия, ще ви трябва упоритост.

За теменужките

Родът Viola включва поне 60 вида, родом от Северна Америка, и около 400 вида по целия свят. Те виреят във всякакви местообитания и климатични зони по класификацията на USDA – от морското равнище до височина близо 3000 метра. „Полевият гид на дивите цветя на Индиана“ описва 21 различни диви теменужки, а справочникът Peterson за югозападните и техаски диви цветя – 15. Тези петлистни цветя се срещат в различни оттенъци на розово, синьо или лилаво и се отличават със сърцевидни листа.

Ползите от теменужките

Теменужките са меки под краката. Цветовете им са ефектни, а растенията понасят глинести почви, съседство с черен орех и дори елени. Лесно се самозасяват и образуват привлекателно почвопокривно покритие. Някои видове служат за храна на гъсеници на пеперуди. Яркозелената трева, осеяна със стотици лилави цветчета, е наистина приятна гледка за градинарите, изтощени от дългата зима.

Период на цъфтеж

Неароматните цветя на обикновената синя теменужка (Viola sororia) имат пет венчелистчета, обграждащи жълто до бяло гърло с тъмни жилки, излъчващи се към краищата. Цъфтежът обикновено продължава един до месец и половина, започвайки от средата до края на пролетта, като понякога се появяват единични цветове и през лятото. Семетата узряват през летните месеци.

Как се разпространяват

Видовете Viola използват различни стратегии за разпространение. Някои се размножават чрез коренища и столони, които се простират от майчиното растение и образуват нови екземпляри по краищата си. Те притежават и впечатляващ талант – изхвърлят узрелите семена от триделните си кутийки и могат да ги „изплют“ на разстояние до почти 3 метра. Това устойчиво растение е желано почвопокривно решение за сенчести места, които не са подходящи за отглеждане на трева.

Да премахнем или да приемем?

Съществува спор дали да се премахват теменужките или да се приемат като част от озеленението. Поради тяхната упорита природа приемането често се смята за разумно решение – то е по-лесно и по-евтино. Ако изберете този вариант, може да поставите табела с надпис „Озеленено с местни теменужки“, за да избегнете недоразумения с любопитните съседи.

Органични методи

Естествените подходи включват ръчно издърпване или изкопаване на растенията заедно с корените. Подсилете жизнеността на тревата си – здравата и гъста трева успешно се конкурира с повечето плевели, включително теменужките. Намалете прекомерното засенчване и подобрете почвата; направете почвен анализ, за да установите кои хранителни вещества липсват. Косете тревата по-високо, за да ѝ помогнете да засенчва слънцелюбивите плевели. Отщипете семенните кутийки в началото на лятото, преди семетата да се разпръснат из целия двор.

Химически хербициди

Комерсиалните хербициди, съдържащи триклопир, могат да се използват за точково третиране на отделни растения. Това селективно средство е основният признат хербицид за контрол на теменужките в тревни площи. Ако големи участъци са обрасли с теменужки, премахнете съществуващата трева, подобрете почвата и засейте нова морава. Бъдете внимателни с триклопира – макар и одобрен за употреба върху тревни площи, той унищожава и близко разположени широколистни растения.