История на уредите за оформяне на ръбове на тревни площи

Уредът за оформяне на ръбове е инструмент, който изрязва чиста и прецизна линия между тревната площ и друг ландшафтен елемент, например цветна леха или тротоар. Той придава подреден и грижливо оформен вид на цялата градина. Исторически този инструмент е бил напълно немеханизиран, но днес повечето модели разполагат с бензинов или електрически мотор. Характерна особеност е вертикално въртящият се нож, който или врязва в дерновия пласт за лесно отстраняване, или поддържа вече оформения ръб.

Периодът преди 40-те години на XX век

Преди механизацията повечето хора за тази цел използваха обикновена лопата, щик или специален полумесецообразен инструмент. Полумесецобразният вариант често имаше борд отгоре, който пречеше инструментът да бъде забит напълно в земята. Интересен факт е, че този инструмент далеч не е реликва от миналото – той остава полезен и в съвременното градинарство.

Първият патент за уред за оформяне на ръбове е подаден през 1914 г. в Денвър, щата Колорадо. Става дума за ръчен инструмент със остри ножове, насочени в противоположни посоки.

40-те и 50-те години

Някои от първите патенти за механизирани уреди показват дизайни, забележително сходни със съвременните машини. Те включват макари, двигател и режещ нож. Ножовете можеха да бъдат различни – някои приличаха на диск на циркулярен трион, а други на нож от косачка – и конфигурациите варираха, но основните концепции бяха едни и същи.

Скоро бяха разработени модели с регулируеми режещи ножове, способни да режат както хоризонтално, така и вертикално. Започнаха да се появяват и комбинации, напомнящи на модерния тример за плевели, но с метален нож вместо найлонова струна.

60-те и 70-те години

През 60-те години на XX век производителите експериментираха основно с варианти на изпитания механизъм „макара – двигател – нож“. Появиха се дизайни, комбинирали функциите на косачка и уред за ръбове чрез сменяеми ножови механизми.

През 70-те години бяха изобретени и специализирани модели, като тример за пясъчни бункери на голф игрища и версии за десничари и левичари. По-късно тримерната струна беше въведена като алтернатива на металните ножове. Идеята беше тя да нанася по-малко повреждания на околните конструкции – стени, огради и други елементи на градината.

80-те и 90-те години

Тримерите със струна бяха активно рекламирани като изключително практично решение за оформяне на ръбове. Достатъчна беше проста промяна на ъгъла, за да се превърне рязането от хоризонтално във вертикално.

След като тези уреди придобиха широка популярност, на пазара започнаха да се появяват резервни части и допълнителни аксесоари. Беше изобретена дори специална каретка, осигуряваща по-голяма стабилност и равномерност на рязането, но очевидно тя не се представи добре търговски, защото днес вече не съществува като опция. По същото време металните ножове започнаха да се монтират и на тримерите със струна.

Годините след 2000-та

Новото хилядолетие донесе непрекъснати подобрения, комбинации и нови конфигурации. Беше изобретена аеродинамична режеща струна, която едновременно кастря и отвява отрязаната трева. Някои модели предложиха две дръжки, подобно на мотокултиватора, за по-добра стабилност и по-прецизно управление, а профилите на други стана по-тесни за работа на труднодостъпни места. Появи се и мултифункционални инструменти, способни да косят, кастрят, оформят ръбове и издухват трева.

И все пак, въпреки технологичния прогрес, повечето професионални озеленители и собственици на градини и днес използват машини, които не се отличават коренно от първите моторизирани уреди, или просто наклоняват тример със струна под ъгъл, за да оформят перфектните ръбове на тревната си площ.