Зойсията и крабграсът (едролистният прос) са два топлолюбиви вида тревна покривка, които могат да се засаждат през пролетта. И двата вида се развиват добре в бедни или песъчливи почви. Тук обаче приликите им свършват. Всъщност градинарите често прекарват доста време в опити да изкоренят крабграса от моравите си. Познаването на разликите между тези две треви ще ви помогне да определите точно какво расте във вашия двор.
И зойсията, и крабграсът имат гладки листа. Според Калифорнийския университет обаче цветоносните стъбла на крабграса са разклонени, като клонките растат на интервали от около 3 до 6 мм (1/8 до 1/4 инча). При зойсията на върха има само един класовиден летораст. Често в основата на крабграса може да се забележи и червеникав оттенък.
Крабграсът може да надрастне значително зойсията — в занемарени дворове не е рядкост да се появят стръкове с височина до 60 см (2 фута).
Двете треви се нуждаят от различна киселинност на почвата, за да растат успешно. Зойсията трябва да се отглежда при pH между 5.8 и 6.5, за да може да усвоява ефективно хранителните вещества. Крабграсът е по-непретенциозен и расте в широк диапазон от 5.5 до 7.5.
За да разберете какво е pH нивото на почвата във вашия двор, направете прост тест. Изкопайте дупка с дълбочина около 15 см (6 инча) и вземете проба от дъното ѝ. Следвайте инструкциите на комплекта за анализ на почвата, за да определите точната стойност.
Крабграсът обикновено се размножава чрез директно засяване. При зойсията само един вид — Zoysia japonica — може да се отглежда от семена, според Университетската служба за разширение на Texas A&M. По-типично градинарите полагат готови тревни ролки (сод) или засаждат млади издънки (спригс).
Има и разлика в температурните изисквания. Крабграсът се засява при по-хладна почва — семената му поникват при температура около 14°C (58°F). Зойсията от своя страна изисква почвена температура от приблизително 18 до 21°C (65–70°F), за да покълне и да развие здрава коренова система.
Зойсията е една от най-предпочитаните треви за голф игрища, спортни терени и домашни морави. Градинарите я избират именно там, където тревата е подложена на силно натоварване от игра на деца и домашни любимци, защото образува плътен и устойчив на изтъпкване покрив.
Крабграсът пък представлява отлична фуражна култура за пашни животни. Може да бъде изпасван до около 7–8 см (3 инча) височина, без това да предизвика обезлистване или увреждане на растението. Въпреки че и двата типа теоретично могат да бъдат разглеждани като плевели, според изданието Grounds-Mag крабграсът се смята за един от най-разпространените плевели в тревните площи по света.