Кои треви имат дълбока и силна коренова система?

Развитието на треви с дълбоки и силни корени – независимо дали става дума за морава, озеленяване или пасища – зависи едновременно от природата и от грижите на човека. Освен дълбочината на кореновата система, собствениците на земя трябва да избират видове, които отговарят на нуждите им и се развиват добре в съответния регион. Важно е също така да знаят колко често и колко обилно да поливат, за да стимулират дълбокото вкореняване. Тревите с изключително дълбоки корени обикновено са по-подходящи за паша или декоративни цели, отколкото за редовно косене.

Прерийни треви

Високите прерийни треви притежават изключително дълбока и здрава коренова система. Към тази група спадат голямата синя трева (Andropogon gerardii), малката синя трева (Schizachyrium scoparium), индианската трева (Sorghastrum nutans) и просото (Panicum virgatum). Всички те развиват корени на дълбочина от около 2,5 до 4,5 метра. По височина достигат 1–1,5 метра, като малката синя трева е по-ниска – приблизително 75–90 см.

Плътните им влакнести корени помагат за предотвратяване на почвената ерозия и потискат растежа на плевели, както и на подземни вредители като земните плъхове. Елените с удоволствие пасят листата и на четирите вида през различните фази от цикъла им на развитие. Дивите птици обожават семената им, особено тези на просото, което е родствено на царевицата и соргото. За разлика от другите три вида обаче просото не е подходящо за убежище за гнездене, защото расте твърде гъсто.

Декоративни треви

Прерийните треви често се използват и като декоративни растения. Списанието „Midwest Living“ включва малката синя трева и просото сред любимците си именно за тази цел. Малката синя трева има сиво-зелена листна маса, която през есента придобива ярки лилави и оранжеви оттенъци, а дребните ѝ бежови цветни класчета посребряват с времето. Семенните глави на просото са перообразни, леки и с дантелена текстура.

Сред другите дълбоко вкоренени декоративни прерийни треви се откроява фонтановата трева, която също фигурира в списъка на списанието благодарение на компактната си куполообразна форма и фините си перести метлички.

Треви за морава

Дефиницията за „дълбоки и силни корени“ е относителна. Тревите за морава, които се описват като жилави и дълбоко вкоренени, често достигат значително по-малка дълбочина от повечето прерийни видове. Въпреки това Службата за консултантски услуги на Калифорнийския университет посочва бермудската трева, зойзията и високата власатка (Festuca arundinacea) като едни от най-дълбоко вкоренените тревни покрития.

Бермудската трева е топлолюбив вид, който расте добре в горещите южни райони с климат, вариращ от влажен до сух. Високата власатка е студоустойчива трева – макар и предимно отглеждана в северните райони, тя вирее и в някои по-хладни южни области. Известна е като преходен вид, подобно на зойзията, която е популярна на юг, но се справя отлично дори на север, чак до Ню Йорк.

Как да стимулираме растежа на корените

Когато тревата е току-що засята или засадена – чрез семена, готова тревна настилка или малки туфи, наречени разсадни блокчета – тя се нуждае от ежедневно поливане. След като обаче се прихване, повечето треви изискват рядко, но обилно поливане, за да развият дълбока коренова система.

Специалистите от уебсайта Garden Counselor препоръчват първоначално поливането да се намали до всеки втори ден. След това дълбокото вкореняване може да бъде постигнато, като тревата постепенно привикне да остава без вода по няколко дни – така корените ще навлизат все по-надълбоко в търсене на влага. При ограничаването на напояването обаче задължително трябва да се вземат предвид високите температури и условията на засуха.