Какви са различните имена на пшеничната трева? Видове и родове

Пшеничната трева е популярна хранителна добавка и продукт за здравословно хранене. Смята се, че тя притежава полезни свойства и витаминна стойност, дори по-високи от тези на зърното на самото растение. В основата си пшеничната трева представлява покълналите семена на Triticum aestivum, известна като обикновена пшеница. Въпреки това съществуват още няколко растения, които също се обозначават като пшенична трева. Част от тях се използват за човешка консумация, докато други са по-подходящи като фураж за животните. Всички те принадлежат към семейство Житни (Poaceae), тоест към групата на тревистите растения.

Triticum

Triticum е род житни треви с кухи стъбла и годни за консумация класове. Най-разпространеният представител е Triticum aestivum – обикновената пшеница. Тази култура се използва за производство на брашно и присъства като съставка в безброй хранителни продукти. Други зърнени представители на рода са T. timopheevi, T. turgidum и T. monococcum. Листата на тези растения са дълги и тънки, а когато не им бъде позволено да узреят до семе, те се използват заради своята зеленина – основно в здравословни храни и напитки.

Agropyron

Родът Agropyron обхваща група местни прерийни треви, разпространени из Северна Америка. Видът Agropyron cristatum, наричан още гребенчеста пшенична трева, е туфесто растение, което често се използва за озеленяване на газони. Освен това съществуват няколко разновидности на западната пшенична трева, класифицирани под род Pascopyrum, за който Agropyron е синоним. Прекласифицирането на растенията е често явление в съвременната ботаника благодарение на ДНК анализа, който позволява да се очертаят растителните връзки много по-точно от предишните методи. Западната пшенична трева е по-високо туфесто растение, което се нуждае от пълно слънчево осветление и може да оцелее в разнообразни условия.

Elymus

Elymus е род на райграсовите треви, известни още като диво жито. Към него принадлежат няколко вида, носещи названието пшенична трева – аляскската, сибирската, монтанската, туфестата и тънката пшенична трева. Тези треви се причисляват към зърнените треви и представляват ценна паша и фураж за преживните животни и дивата фауна. Листата им са по-плоски и широки в сравнение с тези на рода Triticum. Много от тези растения растат диво в Северна Америка.

Пшеничната трева и здравето

Пшеничната трева, използвана заради полезните свойства на листата ѝ, има история, простираща се над 5000 години назад. Смята се, че растението е дарявало жизненост и енергия на хората, консумирали свежите млади зелени издънки. То съдържа множество фитонутриенти, тоест растителни хранителни вещества, които предава на организма. Богато е на витамини A, B, C и E, както и на аминокиселини. Привържениците на ползите му твърдят, че то подпомага храносмилането, помага при запек, детоксикира и прочиства организма и подобрява общото здравословно състояние. Тревата се състои от 70% хлорофил, който освобождава каротиноиди, допринасящи за енергията и доброто самочувствие.